*****
във тъмното се носи
аромат
отмит от дъжд
на мед и на канела
едно момиче
в пламналата нощ
пристъпва босо
търсейки Венера
полита без крила
във небеса
създали във дълбокото
надежда
в очите и –
вълшебни езера
вместо Венера
Марс с копнеж
поглежда
във приказка родена
сред звезди
от знаците въздушни
напоена
една душа
в сърце едно трепти
Завинаги
от чара му пленена
@Eli
* * * * *
