Изгубена във теб...

Изгубена във теб...

                       на Жоро

Харесвам се изгубена във теб –

във твоята усмивка, във очите,

когато двама скитаме навред,

преследвайки неистово мечтите.

Ти си героя в моя щур роман,

красивите ми мисли всяка вечер,

в безвремието някога избран,

ме преоткриваш атомен и вечен.

Обичам нашта нежна тишина,

следите ти по тялото ми сбрани,

не се усещам никога сама,

докато скитам по пътеките прибрани

във твоята магическа душа,

орисана да ме обича вечно,

да ми прощава даже да сгреша,

със мене да танцува във безбрежност.

Ще бъда с теб и в други светове,

във други сънища и аналози,

ще ни запазят силни ветрове

в космичните надземни коловози.

24.12.2018г.

Елица

По Коледа...

По Коледа...

По Коледа валяли чудеса,

така ми каза някой преминаващ

и аз се втурнах в сини небеса,

да те открия приказно очакващ.

От облаците лодка съградих

и тръгнах по морето от безкрайност,

надеждата у мене пак спасих,

завих я със нестихваща омайност.

Сподиряха ме птици и мечти,

бездумни ветрове ме завъртяха,

а моите усмихнати следи,

за тебе песен атомна изпяха.

От извори загадъчни отпих,

със звездобройци - магове се срещнах,

научих се да давам и открих,

че само с тебе истина усещам.

Намерих те накрая на света

и ти прегърна крехката ми същност,

а после полетяхме от скала –

пазителка на общата ни мъдрост.

24.12.2018г.

Елица

*****