Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет спокойствие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет спокойствие. Показване на всички публикации

вторник, 30 юли 2019 г.

Боров мед и дъх на шоколад…




Боров мед и дъх на шоколад…

Със боров мед и дъх на шоколад,
Луната ме почерпи светлоока,
космичния неземен кръговрат,
проникна във душата ми дълбока.

Припомниха ми – „Още си звезда –
небесен войн – пазител в светлината,
а твоята невидима снага,
във нощите шепти сред тишината.“

Усмихнах се, знам силата е в мен
и ден след ден в живота ми изгрява,
а пътя ми напред е устремен –
съдбата ми докрай възпламенява.

Една любов е центъра на моя свят,
тя идва с мен от пето измерение
и в нейния прекрасен необят,
е мойто вечно трепкащо спасение.

Тя ще остави вятърни следи
във земното магическо начало,
а аз ще се завърна във Преди –
в Плеядите – там времето е спряло.

30.07.2019г.
Елица

понеделник, 3 юни 2019 г.

Двореца в Равадиново...






Фонтана на желанията


Един от площадите.
Застанах между статуите на два ангела. :)


Фигурките на слончетата отзад
са от някакви зелени храсти.


Жоро на фона на езерцето с лебедите зад замъка.


Пълно е с фигурки на такива рицари,
на всевъзможни места.


Тези стъпълца водеха към някакъв олтар
изграден на едната фасада на замъка.


Това е фасадата на входа на замъка.


Има и статуя на Исус Христос до едно параклисче
в една от градините.


Еднорог от зеленина в градината.


Едно романтично мостче
в ляво от входа на двореца.





Това е някаква бутафорна зала за хранене
на царското семейство.
Като цяло замъка не е обзаведен,
в него не се влиза да се разглежда.




Има много статуи на ангели из цялата градина.


Една от фасадите на замъка.


Езерцето с лебедите.


Това била статуя на владетеля на замъка.
Има гравиран хубав текст.
Замъка се казва "Влюбен във вятъра".
Като цяло със съпруга ми имахме чувството, че сме попаднали
в декори за снимки на приказен филм. Замъка е бутафорен,
без претенции за автентичност, но очевидно
са вложени много труд и средства.
Интересна българска атракция е,
заслужава си да се види. 
На входа посетителите се посрещат от един човек
облечен като крал и задължително се снимаш с него,
като на излизане ако искаш можеш да си закупиш снимката
срещу скромните 7.00лв.

Нашата съботна разходка на юг приключи с посещение на Созопол.
Хапнахме в уютно ресторантче с тераса с изглед към морето.
Насладихме се на спокойствие
и невероятна гледка.
Посетихме и църквата "Св.Кирил и Методий",
в която видяхме частичките от мощите на Йоан Кръстител! :)


*****

сряда, 27 март 2019 г.

Спасена...




Спасена…

Пулсираш в мен неясен глас,
шептящ от друго измерение
и пак съм в твойта нежна власт,
с душата ми си в единение.

Небето бъдеще кове
и пръска тонове надежда,
незнайното с копнеж зове,
на бой последен ни повежда.

Надянала съм броня, шлем,
рапирата ми сипе блясък,
сподвижник цветно отреден,
попива моя звезден пясък.

Усещам сила, светлина,
очите ми в простор се реят,
пречистих чуждата вина,
мечтите ми ще доизгреят.

Оковите си натроших,
това предрече го Омая,
на всички врагове простих,
посоката си вече зная.

Пътека чудна сред поле,
по нея тръгвам окрилена
и зная в твоето сърце,
накрая аз ще съм спасена.

27.03.2019г.
Елица

сряда, 23 януари 2019 г.

Покой в прегръдка...





Покой в прегръдка…

Прегърнах в парка старото дърво,
покой почувствах в мислите си бели,
застигна ме каквото е било
във мигове сред минало поспрели.

Обхвана ме нетленна тишина,
сърцето ми заби като комета,
припомних си, че още съм звезда,
от бъдещето хвърлена монета.

Отново ме изпълни любовта –
онази вечност – дар за сетивата,
а моите невидима крила,
зашепнаха с копнеж към синевата.

Но още имам тука да вървя,
по стръмните пътеки на съдбата
и всичко аз докрай ще изтърпя,
защото ще си върна свободата.

23.01.2019г.
Елица


*****

петък, 18 август 2017 г.

На всички страхове напук...




снимка
Музика и поезия за живота и любовта във ФБ




NOTE: Най-често думите просто се редят, а аз сядам и ги изписвам. Стихотворните разказите за дълбокото космическо минало избистрят съзнанието. Правят мислите чисти и кристални. Освобождават душата от наслоени през инкарнациите тегоби, радости и опитности. Нулират потенциалите, правят те лек, вълшебен и безкраен. Това състояние ми помага най-пълноценно да вникна в себе си, но също и в теб. В мен няма страх. Мога да си тръгна по всяко време от това състояние на съществуване. Но нося отговорността да извървя пътя до край. Заради себе си, но най-вече заради теб. Дишам и така осигурявам единия край на невидимата нишка. Сънувам и така пресрещам бъдещето. А ти оставаш някъде там – в най-дълбокото. Вече не те мисля, не те разсъждавам, не търся пътя към теб. Дишай. Това е достатъчно.

Ели   
 
На всички страхове напук...

Текат спокойно моите води,
разпуснати косите ми се стелят,
а в моите усмихнати следи,
прозренията  лекичко немеят.

Безстрашна съм до болка вътре в теб,
платих отдавна своята Голгота,
и всеки път в изгряващия ден,
аз крача смело влюбена в живота.

Чертая път към старите земи,
към нашта вечност скрита във сърцето,
зеленото на моите очи,
се скита тихо-звездно по небето.

Не те копнея -  ти си просто в мен,
бездумен пламък, лед и много нежност,
а устрема ми с птици озарен,
мечтите ни досбъдва във безбрежност.

Ще те довее вятърът до тук,
душата ти с духа ми ще се слее
на всички страхове напук,
надеждата в безкрай ще оцелее.

18.08.2017г.
Елица




*****