На изток...

На изток…

Познаваш ме. Разчел си ме докрай.

Във теб живея искрена и нежна.

Със мене пак в изгубения рай

една любов се сбъдва безметежна.

Не помниш нищо. В утрото е мрак.

И споменът потъва в тишината.

Аз пак следя невидимия враг,

за да се върне трайно светлината.

Ала оставам в твоя океан.

Пулсираща надежда. Справедливост.

От слънцето неистово призван,

кръжиш във мен изпълнен със щастливост.

И зная трудно е. Реалността

се случва паралелно със копнежа.

Изтича като пясък младостта,

изгубва се във времето летежа.

Но вяра пази моето сърце,

че някой ден очите ти ще видя,

а твоя глас от моя глас спасен,

в просторите на изток ще се скита.

14.03.2018г.

Елица

*****

На моста...

На моста…

При твоя зов се стрелвам и раста,

политам като птица в синевата.

Напредвам тихо. Лекичко боля.

Отключвам до безкрая сетивата.

На моста ме очакваш и блестиш.

Пронизваш ме със погледа си влюбен.

А после със сърцето ми туптиш

в душата ми докрайно пак изгубен.

Достигам те. Протягам ти ръце.

Косите ти погалвам с кротка нежност,

а моето усмихнато лице

те приютява в общата ни вечност.

Стрелките спират своя стръмен ход

прииждаме един във друг вглъбени,

ти пак си моя вятърен пилот

сред купища мечти осъществени.

До утрото оставаме така –

два атома попили без остатък

в космичната омайна равнина

досбъдваща съдбата ни оттатък.

Със първата зора си тръгвам аз,

крилете ни ефирни се стопяват,

остава в тебе моя светъл глас,

а мислите ми пак те притежават.

Със твърдост оцеляваме. Вървим.

В реалното безименни герои.

А някой ден в простор ще се стопим,

преминали житейските завои.

14.03.2018г.

Елица

Отново...

Отново…

Не прегорява нашта светлина,

лети смълчана в нощите красива,

в далечната космична равнина,

аз пак танцувам вятърно щастлива.

А ти ме следваш нежно със очи,

попиваш ме във своята сакралност,

душата ми във твоята звучи,

със споделена огнена тоналност.

Трепти щастлива нашата любов,

израстваме със нея и се реем,

под тихия божествен благослов,

аз зная че докрай ще оцелеем.

Ще се завърнем силни у дома,

във царството на звездната забрава,

и точно там до старата скала,

отново ще се любим до премала

защото не признаваме смъртта,

за слънчеви лъчи сме отредени,

и двама ще досбъднем вечността,

в мечтите ни докрай осъществени.

14.03.2018г.

Елица

*****