Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет 05.08.2019г.. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 05.08.2019г.. Показване на всички публикации

понеделник, 5 август 2019 г.

Тъй ще е...





Тъй ще е…

Събрах във шепи твоето сърце,
прегърнах го с душата си голяма,
понесох се в безкрайното небе,
разбрах за нас забрава няма.

И тихо във среднощен час,
пак твойта песен ме обгърна,
зашепна ми с космичен глас,
във птица – нежност ме превърна.

Небесното остава дом,
на общите мечти копнежни,
ний все сме двамата в синхрон,
летим по пистите безбрежни.

Една комета ни е знак,
тя следва нашто неделимо цяло,
препускаме в зора и мрак,
а времето за нас е спряло.

Достигнал си ме, знай това
и пазиш мойта звездна същност
оттатък ме държиш с ръка,
попива в теб от мойта мъдрост.

Аз виждам общият ни път –
той се простира надалече,
и все натам ще те зовът
крилете ми. Тъй ще е вече.

05.08.2019г.
Елица


*****

Между деня и нощта…



ЕДНА ЖЕНА ЩЕ БЪДЕ ВИНАГИ ПО-СИЛНА ЕНЕРГИЙНО ОТ ТЕБ. Тя винаги ще бъде по-силна емоционално от теб. И тя е по-силна сексуално от теб. ТОЧКА. ЗАВИНАГИ. Тя ще бъде като торнадо понякога, тя ще бъде като ураган понякога, като потоп, като пожар - тя е самата Природа. Ти можеш да избягаш от това (и да се изгубиш), можеш да опиташ да я да контролираш (неуспешно), можеш да бъдеш твърд към нея (и да се счупиш), или можеш да застанеш в АБСОЛЮТНОТО СИ МЪЖКО ПРИСЪСТВИЕ и да дадеш най-доброто от себе си, за да служиш на сърцето й. Ще има някои моменти, когато ясно ще виждаш как служиш на нея и на останалата част от времето й ... тя ще ти се довери - тя ще расте в доверието към дълбочината ти. Ти имаш дар да дариш на твоята жена - и тя иска да го получи. Почувствай истината за това. Остани в дълбочината на твоя дар и на твоята истина, дори когато тя е в истината на женската си природа. Тя ще изгаря, ще потопява, ще вали, ще грее, ще се разразява като буря - и във всичко това тя иска да преживее присъствието ти. Дарът, който ти получаваш, е възможността да се изправиш пред смъртта - смъртта на егото и прозорец към живота, насладата и истината ... но само ако останеш до нея.

общност „Змиеносец“ във ФБ




Между деня и нощта…

Свободен бе сигнала в телефона,
набрах със нежност твоето сърце,
но после ме застигна пак закона –
ти си далеч в реалното море.

А песента звучеше като клетва,
разстилаше се в стаята с финес,
във въздуха остана да потрепва,
прегърната от немия копнеж.

Но щом съня клепачите застигна,
видях, че пак си в мойта равнина,
като хлапак бездумно ми намигна,
телата ни облече в светлина.

Любов съм аз, а ти си моя пламък,
преплита вечност нашите ръце
и продължава пътя ни нататък,
към старите магични брегове.

05.08.2019г.
Елица

Писмо 88(!)


*****