Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет 05.06.2019г.. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 05.06.2019г.. Показване на всички публикации

четвъртък, 6 юни 2019 г.

Трансцендентално...




NOTE: Май вчера разговарях с Висшия Аз на Пламъка си близнак!
Не е невъзможно! Вярвайте! Чудесата се случват на тези,
които вярват! Факт е, че докато шофирах бях адски напрегната,
заради изнервящата обстановка на работното ми място през деня. На шосето един очевидно лош шофьор беше спрял, така че създаваше опасност за настъпване на ПТП при един завой на пътя, наложи се рязко да набивам спирачките, но нервите ми не издържаха, смъкнах стъклото развиках се на жените, които беряха череши от двете страни на пътя и очевидно бяха с паркираната неправилно в моето платно кола, свирих бясно с клаксона... Направо не можах да се позная, аз обичайно пазя дълбоко самообладание!
После реших и докато карах, реализирах медитация в будно състояние, направих визуализация на тялото на Пламъка близнак, като си го представих съставено от вятър (нещо като на снимката горе), а себе си си представих с физическото си тяло, видях ни прегърнати и думите от неговия Висш Аз просто започнаха да постъпват в съзнанието ми. Говори ми дълго, нежно и спокойно. Постепенно се успокоих напълно и когато паркирах пред вкъщи бях балансирана, усещах как енергията в мен тече спокойно и равновесно, нямаше и следа от напрежението кумулирано през деня. 
Така ми се иска да му разкажа….
Може би, .... някой ден…

Ели




*****



И накрая чух тази песничка….


**

сряда, 5 юни 2019 г.

Невидима игра...




Невидима игра…

От сладък дъх, от тиха синева
безвремието ражда светлината
усещам те с нетленни сетива
във вятъра търкулнат сред полята.

Две птици ми напомнят все за нас –
момиче и момче пленени,
аз всеки ден ги гледам във захлас,
мечтите ми към тях са устремени.

И следвам пътя – труден и суров,
калява се във битките душата,
небето ме засипва с благослов,
играе се невидимо играта.

Усещаш ли ме? Вечно дишам аз
със твойта същност в нямо единение,
а тембъра на топлия ми глас
в кръвта ти влива винаги спасение.

Не е далече звездния ни свят,
следите ни към него водят слети,
в красивия му слънчев необят
е пълно със магически комети.

„Ще те дочакам“, шепна със дъжда,
„Обичам те“ отронваш под Луната,
а после се стопяваме в мига,
един във друг открили светлината.

05.06.2019г.
Елица