Вълшебен прах...

Вълшебен прах…

Докосва миглите вълшебен прах,

за тебе пея звездна песен

и някак си без глас разбрах,

при мен ще дойдеш в златна есен.

И боси двама ще вървим,

в тревите цветно озарени,

един на друг ще си простим,

за вечност пак ще сме спасени.

Прегърнати в неземен танц,

душите ни ще се прелеят,

обгърнати от лунен гланц,

мечтите сбъднати ще греят.

Ще бъдем аз и ти в едно,

една любов от цяла вечност,

забравеното ни стъбло,

ще се изправи с кротка нежност.

Съдбата път ни начерта

и тъй безжалостни са дните,

свободни ще сме в синева,

сред облаците пътя скрит е.

31.08.2018г.

Елица

*****

Август...

Август…

                             на мама

През август мигат цветни светофари,

в денят на мама тихичко вали,

а мидите в ръцете ми прибрани,

напомнят за морета и луни.

Небето се разстила като песен,

изпраща лятото с усмивка на уста,

сънува разлюляно златна есен,

по светлите пътеки на ума.

Търкалят птици своите доспехи,

по жиците проблясва светлина,

обличат ветровете нови дрехи,

магически се втурват през света.

У мен покълват вяра и утеха,

заспивам сгушена във любовта,

усетила цената на успеха,

разпервам свойте огнени крила.

Във спомени потапям сетивата,

по някакви забравени лъчи,

обгърната докрай от синевата,

душата ми се сплита и мълчи.

Снагата И във сънища откривам,

прошепваме си тайни и мечти

и камъче във шепите си скривам -

безмълвие от нейните следи.

Прелиствам с нежност бяла календара,

копнежите изпращам със очи,

а после във далечното поспряла,

се сливам със вълшебните звезди.

30.08.2018г.

Елица

*****

Нестихващо вдъхновение…

Нестихващо вдъхновение…

Разперила криле мълвя със теб -

нестихващо в кръвта ми вдъхновение,

през този тъй прекрасен звезден век,

във теб откривам своето спасение.

Редят се в мене думи и мечти,

косите ми чертаят коловози,

една надежда вятърно трепти,

сподирят я вълшебни еднорози.

Изпълва ме докрайно светлина,

една любов ме пази съкровена,

безсмъртната ми атомна снага

във дни и нощи тлее белостенна.

Не е предвидено да има край,

дори отвъд сред рими ще се скитам,

обратно във изгубения Рай

поет да бъда знам, че ще опитам.

Безвремието пак ще сътвори,

животът ми от истини и цялост,

душата ми свободна ще лети,

до извора на бликащата младост.

29.08.2018г.

Елица

*****

Забравена...

На тези мисли ме наведе нещо прочетено

в сайта за стихове…

Забравена…

Стрелки се гонят – осем, три,

небето пак блести със нежност,

били сме истински преди

в забравена отдавна вечност.

Зад рамото ти шепне глас,

върни се в своята безбрежност,

на истината вътре в нас,

трептяща вятърно с копнежност.

Поглеждаш в синия компас,

посоката с поклон намираш,

дървото пази нисък храст,

а ти във хоризонт се взираш.

Прегръщаш слънце и звезди,

политаш волен над полята,

досбъдват се безброй мечти

и пее атомна земята.

Накрая се прибираш в теб,

попил докрайно светлината,

а образа ти на човек,

печат оставя в тишината.

29.08.2018г.

Елица

*****