Реки и сто слънца….

Реки и сто слънца….

Тичат в мен реки и сто слънца,

вятърът ми пее във косите,

източната звездна равнина,

крие в шепи огнени следите.

Там намерих някога смъртта,

в търсене на твоята посока,

водеше ме само любовта,

също вяра чиста и дълбока.

Дълга беше нашата игра -

танц вълшебен скитащ сред тревите,

в моята усмихната душа,

пътя за завръщането скрит е.

Няма я предишната тъга,

всички знаци сочат все към Рая,

ще преборим смъртната тъма,

пак свободни ще летим в безкрая.

Просто слушай нежния ми зов,

в ритъм със изтичащото време,

пътя ни разлистено-суров,

болката ти с устрем ще отнеме.

Ще разперим силните крила,

пак ще бъде наша синевата,

новите космични правила,

ще запазят вечна светлината.

04.07.2017г.

Елица

*****

Сътворение...

Сътворение...

Понякога си мисля, че небето

се стига лесно стъпвайки на пръсти,

полита към безкрайното сърцето,

сред мислите вълшебни и лъчисти.

Земята тихо тихо се стопява,

превръща се във точка сред  Всемира,

надежда сред звездите избуява,

посоката към бъдното намира.

Преливаме докрайно в синевата,

пресрещайки любов и още нещо,

превръщаме се в част от тишината,

следите ни се сливат безметежно.

В такива мигове разбираме съдбата

и силата на древната ни цялост,

запалваме със шепот светлината,

на нашата космическа избраност.

И ставам Теб а ти вибрираш в Мене –

два атома – пазители в безвремие,

от силата ни слънцето си взема

и режисира следващото сътворение.

18.06.2017г.

Елица

*****

Време за купон...

Време е за Новогодишен купон!

Стига усилна работа за тази година! ;)

Смятам тази вечер да спечеля

всички награди от томболата! :)

Благодаря на всички приятели на Вятърното!

Радвам се, че бяхме заедно през настоящата 

2016-та година!

Вярвам, че и през новата 2017-та ще продължим

да споделяме вълнуващи и интересни моменти

в космическите коридори на този вълшебен блог!

А музата да е здрава, за да бъде извор

на още интересни летящи стихове! <3

Обичам ви, хора,

Елица

Две слънца...

Две слънца...

едното слънце свети тихо в теб

а другото е в моите зеници

от тях ний черпим сила всеки ден

и даваме надежда на стотици

родени сме в далечна синева

Плеядите са нашето начало

носители на вечна светлина

в космическото цветно огледало

свободни бяхме милион лета

летяхме със крилете си щастливи

но нарушени звездни правила

ни хвърлиха по пътища трънливи

останахме самички двама с теб

изгубихме се в два различни свята

и дълго бяхме на гнета във плен

закриляше ни само необята

една любов ни беше пътен знак

душите ни във нея оцеляха

възраждахме се в нея пак и пак

мечтите ни несбъднати трептяха

живеем днес финалния живот

на времето магична дивна стража

аз пътя знам към древния кивот

и някой ден на теб ще го покажа

следи ме ежедневно от далеч

във нощите изгаряй в нашта клада

ще се дослучи твоя див копнеж

а аз ще бъда твоята награда:)

09.12.2016г.

Елица