Приказка за Земята, Морето и Небето…
Поспира времето. На камъче посяда.
Говори с мен през пръсти и през глас,
опитва се да завърти Земята,
поставяйки я в нежната си власт.
А тя се сърди. Лекичко потрепва
и стиска свойте рани-колене,
със тихото безвремие се слепва,
търкаля се сред синьото небе.
Сърдита е Земята на Морето,
то влюбено е във една скала,
притиска със усмивка все сърцето,
нашепвайки магически слова.
В триъгълника цветен съществуват
и чувства ги владеят – кръговрат,
морето и скалата си танцуват,
Земята чака някакъв обрат.
А птиците – пазители отдавна,
хармонията връщат в този свят,
в история трагична, но и славна,
една любов превръщат в необят.
Небето като рицар се намесва,
целува то Земята със звезди
и негова да бъде я орисва,
оставяйки сред вятъра следи.
Отлага се смъртта, тревите греят,
досбъдват се безбройни чудеса
а Земните мечти ще оцелеят
животът се изпълва с радостта.
Щастлива е и пее пак Земята,
стопена е огромната тъга,
размахала невидимо крилата,
във Космоса се рее със душа.
Настава вечност. Времето замира.
Свободни пак са всички светове.
Земята ни безсмъртие намира
в примирие със синьото море.
03.05.2019г.
Елица
