С кротко постоянство…
Прегръщам нежно твойта тишина,
по стръмния ти бряг аз боса скитам,
превръщам се в парче от синева
и мислите ти със любов заплитам.
Наричам те да бъдеш само мой
във бездната житейска и горчива,
а после пак запращам своя вой
в душата ти стоманено красива.
Дочуваш ме през девет планини
и пак към
мене хукваш с мощен трясък,
сърцето ти неистово гори,
привлечено от звездния ми блясък.
Достигаш ме със първата зора
бездумно във кръвта ми се стопяваш,
разперваш силно орлови крила
тъй общата ни вечност разкрояваш.
Привикнала съм. Все ще е така
в наземното разлистено пространство –
ще надживеем тези правила
с обичане и кротко постоянство.
07.01.2019г.
Елица
*****
