картина Розалия Лефеджийска
Пак…
пак се слива душата със теб
вятър тихо очите разрошва
вечен слънчев и радостен ден
към безкрая ни пътя посочва
птици бели нагоре летят
сетивата побират простори
за отминало време шептят
полугласно мечтите ни нови
пръсвам вяра по тази земя
и орисвам я вечна да бъде
а от пръстите сноп светлина
всяка мисъл в реалност ще сбъдне
със любов за ръка ме държиш
нежно сплиташ косите ми златни
мойто име бездумно мълвиш
в свойте стъпки забързано кратки
там под синьото звездно небе
ни очаква щастлива развръзка
ще ме стоплиш във свойто сърце
с обичта си тъй пряма и дръзка
27.04.2016г.
Елица
