Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет Георги. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Георги. Показване на всички публикации

четвъртък, 12 юли 2018 г.

15...





И тъй, лека полека с Жоро навъртяхме на километража 15 години щастлив брачен живот! Минахме и продължаваме да преминаваме през големи изпитания, но това което ни пази силни и ни държи заедно е голямата любов, която ни свързва, усмивките на двете ни хубави деца, общите ни интереси (като се започне от музиката, мине се през любовта към природата и пътешествията и се стигне до екстремните приключения, при които е намесен мотоциклета) и трайната и всеотдайна подкрепа на близките ни и добрите и искрени приятели! Благодарим на всички, които ни подкрепят по нашия път! Може би е редно да си призная, че аз съм с труден и странен характер, но милия ми и всеотдаен съпруг успешно обуздава бошуващите в мен силни ветрове вече реално 18 години, от които 15 с подпис, за което съм му безкрайно благодарна и признателна! Дано с Жоро доживеем Златна сватба и поглеждайки назад във времето да останем щастливи и доволни от извървения съвместен път! Бъдете здрави всички и винаги носете Слънцето в себе си! Ние в нашето семейство така правим, а това е гаранция че пред каквито и да било житейски ситуации да се изправим, колкото и да ни е трудно на моменти, най-накрая победата ще бъде наша!
Светъл ден на всички, които ще споделят нашата емоция!
:)

Eли



*****


вторник, 7 февруари 2017 г.

СледРожденДенно...




40...

Четиридесет препускащи години
Пораснала съм времето върви
Но спомените още в мен напират
И още в мене времето боли

Натрупах опит с мислите за нея
И с тихата надежда за звезди
Научих се и под дъжда да пея
Да сипя обич в своите следи

Не ме целунаха безброй момчета
Заложих на приятели добри
А хвърлена в небесното монета
Предрече ми – душата ще лети

Вървях така в зелено тихо боса
Косите си раздиплях с ветрове
И отговори търсех на въпроса
Как да преборя всички страхове

Тогава той внезапно ме намери
И нарисува цветна любовта
В очите му очите ми поспрели
Създадоха ключа за вечността

Сега вървим ръцете си преплели
На куп тегоби някак си напук
И топлинка от бъдещето взели
Се вслушваме в домашния капчук

Ще сбъднем устрема на милиони
Отново ще сме птици в синева
По старите космически закони
Безвремие ще властва над света

А любовта ни огнена и здрава
Ще е посока бряг и тишина
Родена от магическа жарава
С искрите си ще пръска светлина

07.02.2017г.
Елица



*****

вторник, 15 ноември 2016 г.

В родните полета...





В родните полета…

изгрях в живота ти – вълшебно чудо
превърнах се във пееща река
бях в търсене на нещо друго
но срещнах твойта огнена ръка

и заваляха спомени далечни
във приказка от стари времена
в душите ни запазени и вечни
зашепна пак красива любовта

преплетоха се стъпките мечтите
обгърнаха ни с нежност ветрове
прегърнаха се някак си мечтите
преодоляхме всички страхове

сега летим магично устремени
в припомнени от слънцето следи
изписваме в безкрайното „Спасени“
по-истинска звездата ни блести

ще се завърнем в родните полета
на петизмерна сребърна земя
и свободата в минало отнета
ще бъде пак с посока светлина

15.11.2016г.
Елица





вторник, 1 ноември 2016 г.

Обичам те...



Обичам те…
(Реалните усещания за вечност)

                                    на Жоро

„Обичам те“ прошепвам тихо в мрака
и пак съм сгушена във твоите ръце
замислено часовника ни трака
усещам се неистово добре.

„Обичам те“ отвръщаш устремено
и тихо стопляш моето сърце
обичане от времето спасено
се устремява в синьото небе.

Две птици сме осъдени на вечност
под ярките блещукащи звезди
потъвам в теб с нескрита тиха нежност
попиваш ти във моите очи.

А послеписа просто е посока
на нашите магически следи
една любов като света дълбока
ще ни досбъдне в идващите дни.

01.11.2016г.
Елица


неделя, 23 октомври 2016 г.

В търсене...



В търсене...

                       на ....

Аз все към теб пътувах
Отдалече
Пресрещах те във сънища
Мечти
Една надежда вятър ми облече
Че моя принц от минало си ти
Повярвах в приказката
Силно те обикнах
Накичих те със моята душа
Опора да ми бъдеш свикнах
Прощаваше ми даже да сгреша
За теб написах пътища-поеми
Държах те за ръката под звезди
Планети във косите ми
Поспрели
Събуждаха очите ти в зори
Но нещо стана
В мене се пречупи
Желанието да съм твоя светлина
Един копнеж внезапно
Се събуди
И между нас простена
Тишина
Сега съм пак до теб
Ала смълчана
През времето замислена
Летя
И питам се дали съм обуздала
Към твоите решения гнева
Една врата когато се затваря
Душата пак намира
Своя брод
На огъня аз само
Ще призная
Че още търся верния пилот

Елица
23.10.2016г.





NOTE: Понякога си мислим, че всичко зависи от нас и нашите решения. Решаваме и за другите. Нанасяме удари по душите им. Смазваме ги. Но минава време и се оказва, че Бог просто е искал да изпита решителността ти, да изпита способността ти да различиш важното от второстепенното, да провери дали можеш да надмогнеш Его-то си. Ударите са позволени, когато целта е постигане на равновесие - око за око, зъб за зъб. В другия случай се оказваш губещ. Оказва се, че нищо не е зависело от твоето решение. Просто ти е била дадена възможност да постъпиш правилно или да направиш грешка и ти си я направил, слушайки Его-то си. Какво ли, обаче, става когато дойде време да платиш цената?

Ели