Живея те – Живееш ме...

Живея те – Живееш ме...

живея те и тихичко във мен

безсмъртната ти сила се разлива

от вятъра и времето спасен

ти пътища към мене все намираш

живееш ме и скътал нежността

оставяш ме във тебе да се рея

в една посока все към вечността

за двама ни в една тоналност грея

ще оцелеят нашите мечти

досбъднати ще бъдат в синевата

със обич пак Вселената шепти

да спазим както трябва правилата

една любов отново ще лети

към други светове ще ни изпрати

а дирята ни цветна ще блести

разказвайки за звездните обрати

26.03.2017г.

Елица

                               *****

Стопявам се бяла в крило от зората...

Стопявам се бяла в крило от зората...

С различни очи ме гори тишината

Раздипля във вените светъл екстаз

И боса пак стъпвам надлъж по Земята

Завръщам се тиха по пътища в нас

Една скоротечна причина ме пари

Мъгли ме чертаят във твоя анфас

А вятърът нежен с усмивка ме гали

Аз още съм цялата в негова власт

Попиват в полетата босите стъпки

Косите ми връзват на възел дъги

Един стар познат с панталони на кръпки

По мойте следи все върви и върви

Стопявам се бяла в крило от зората

Превръщам се в птица нагоре летя

Изгрява от мене в шпагат светлината

Отново звездичино-лунна трептя

Накрая достигам магичния извор

Реката във мене потича безспир

Направен отдавна възможния избор

Спасява за вечност безкрая всемир

30.11.2016г.

Елица

Тревите...

Тревите…

                        „Спят тревите вън…“

                          phoenix2000

                 „Така настъпват вечно за тревите
                   небесни, окончателни пришествия…“

                   sestra

тревите се огледаха в простора

откриха в него скрита нежността

навсякъде заспалата природа

в дълбокото загърна радостта

угасна слънцето за цяла вечност

и само вятъра остана да лети

в пропитата от сбъдване безбрежност

една надежда тиха се спаси

на птиците крилете изтъняха

в гнездата им притихна студ

а две звезди в небесното изгряха

пазители в космичния приют

душата се завърза със вързанки

направени от пясък и треви

а две неземни огнени стопанки

раздиплиха пътека към „Преди“

измина много време оттогава

завръщането чука в този час

запалена е вечната жарава

за истината скрита вътре в нас

28.11.2016г.

Елица

Във утринния дъждоносен час…

Във утринния дъждоносен час…

във утринния дъждоносен час

препускам по вълшебна магистрала

и в мойта нежна и щастлива власт

една мечта бездумно се е спряла

към бъдното протегнала ръце

на вятъра съдбата си оставям

спокойно бие моето сърце

надеждите си с устрем пресъздавам

облечена съм в рокля от звезди

а босите ми стъпки се изгубват

душата ми със птиците трепти

ограниченията в мен се счупват

а после срещам теб и песента

във приказка с печат за вечност

усмихва ми се цветно есента

във моята дописана далечност

отново съм висока светлина

събрала във очите си небето

и зная някой ден ще полетя

към бряг единствен

сгушен край морето

08.11.2016г.

Елица