Наградата за обич беше смърт...

Наградата за обич беше смърт...

Наградата за обич беше смърт

Сърцето ми на атоми се пръсна

Останах по душа без плът

Една такава тиха и невръстна

Удари в мен последния звънец

И костите се сляха със дъгата

Препуснах на вълшебния жребец

Освободих напълно сетивата

Превърнах те във спомен и обет

Превързах с щир огромните си рани

По стъпките на древния завет

Поеха мойте мисли осъзнати

Измина много време от тогаз

Сега съм друга – силна неранима

Не съм във твойта непонятна власт

Но обичта е все тъй неделима

Завръщането тихо ни зове

Звездите пътя нежно осветяват

Далече във безкрайното небе

Към бъдното следите се стопяват

В космичната дълбока равнина

Ще пазим пак извечното начало

Печат сме ние с има „Свобода”

В магическото цветно огледало

11.10.2016г.

Елица

Note: щир – амарант, неугасващото (неувяхващото) цвете 

*****

Знак от теб...

снимка

Всяка жена – Една вселена във ФБ

---

Знак от теб…

калена е природата ми здрава

през много векове вървях

и днес печат ми слагат „Оцеляла“

сред този дивен земен необят

не търся обичта ти вече

остана тя във стари времена

но времето на чакане обрече

узрялата ми в бурите душа

крилата си отново ще получа

и пак със теб ще бягам и летя

безвремието вярвай ми ще случа

на враговете знам че ще простя

бушува огън в моята сакралност

ала студено ми е чувствам самота

избягала съм в цветната реалност

в която спазвам всички правила

с една любов ме пазят ветровете

докато скитам в моето поле

и все така ме теглят бреговете

на моето и твоето сърце

поплаках си прегърнала тъгата

на съмване с последните звезди

и знак от теб донесе тишината

потъна той във моите очи

14.07.2016г.

Елица

Обрати...

Обрати…

(Shadows in my mind....)

пак ти пиша писмо след писмо

и рисувам духа ти безкраен

зная ясно какво е било

във света ни сред бурите траен

там ни чака прекрасна земя

и море от лазур и кристали

устремена нагоре летя

ти ме следваш в мечтите ни стари

всяка рана зараства във нас

всяка грешка дарена е с прошка

на безвремие в кротката власт

се оставяме

няма отсрочка

а минутите просто текат

ще напуснем Земята свободна

птици огнени пак ни зовът

към планета наречена родна

ще тупти в мене ново сърце

пак ще бъда висока и силна

а под звездното синьо небе

ще танцувам вълшебно грацилна

тихо вярвай в житейския ход

и добри нека бъдем във дните

ще открием магичен кивот

недалече от мене той скрит е

а когато финалния час

ни пристегне във своите лапи

с любовта скрита вътре във нас

ни очакват житейски обрати

22.04.2016г.

Елица