Трансформация…
Далечна съм и страшно бяла,
подобно фар през времето блестя,
усещам се отново цяла,
тъгата в мен неистово топя.
Не търся вече нищичко, повярвай,
щастлива съм със своите мечти,
погледнеш ли към мене – бягай,
не съм ти вече длъжна за преди.
Свободна съм. Оковите начупих.
Пречистена живея във Сега.
Съдбата си във звездното откупих,
не ще пулсирам вече със вина.
Аз чужди прегрешения изстрадах,
по много много стари правила,
ръцете си към тебе все протягах,
към твойта тъй магична тишина,
защото само в нея виждах смисъл
и вярата си в утрешните дни,
мъдрец един така ме бе орисал
да търся вечно твоите следи.
И станах друга. Слята с ветровете
посоките във мене извървях.
Безмълвна наближила бреговете
на пето измерение се спрях.
След всичко само любовта остава –
посято зрънце някъде във теб,
което пак и пак ще те спасява
от силата на собствения гнет.
При мене ли? Ще дойдеш след години,
везните щом във теб се изравнят,
копнежите ти облачно красиви
в очите ми завинаги ще спрат.
19.02.2020г.
Елица
