Вяра...

Вяра…

                          на Боби

Във звездното дочувам пак камбани,

те пеят тихо в мойта равнина,

мечтите ми за тебе са разбрани,

към бъдното усмихната летя.

Различен си. Донесе много радост

във нашата семейна синева,

ориса ни с нестихващата младост

на нашите нетленни сетива.

Разпалено говориш и жонглираш

със свой език, със своя топлина

и винаги пътеката намираш,

към моята изстрадала душа.

Герой си ти от друго измерение,

намерил нашта огнена врата,

ти си Любов без никакви съмнения

вълшебен път и наша светлина.

За вечност ще сме твоята опора,

с огромните си вятърни криле

и ще докажем, знам, на много хора,

че Вярата – тя ражда Богове.

02.05.2019г.

Елица

NOTE: Честит имен ден на нашето Бориси!
Да ни е живо и здраво, все така да ни радва, да продължи да бъде нашето вълшебно пътуване в този тъй прекрасен живот, да ни мотивира все така да бъдем силни и всеотдайни като родители, да имаме вяра, че чудесата се случват, да продължим да бъдем търпеливи и винаги най-вече с любов да посрещаме предизвикателствата на всеки нов ден!
Непрестанно сме благодарни, че Бог те направи част от нашето семейство, мило наше вълшебно космическо дете!
Обичаме те, Боби! <3
 
мама Ели, татко Жоро и батко Дани

Към нова вечност...

Към нова вечност...

                              на Боби

Звездичката прегръщам вътре в теб

с онази обич топлеща сърцето

и зная просто, че ще дойде ден,

когато с теб ще ходим по небето.

Ще бъдеш моя най-голям компас -

кълбо надежда сплитащо безкрая

и вярата на другите във нас,

че е възможен пак за всички Рая.

Сега си малък, тихичко растеш,

съдбата ти е трудна и трънлива,

но в нас нашепва светлия стремеж,

развръзката да бъде пак щастлива.

Ще изкачим ний заедно върха,

над облаци крилете ще разперим,

преборили завинаги страха,

към нова вечност пътя ще намерим.

22.10.2017г.

Елица

Ний всички ще дарим със доброта...

Ний всички ще дарим със доброта...

                                  на Боби

Вселената те прати тук при мене

Да стоплиш със магия моя свят

Вълшебно и космично цвете

Родено във простор от необят

Обичам да те гледам със усмивка

Да галя твоите нестихващи очи

Усещам се неистова щастливка

С душата ти душата ми лети

Ще бъдем заедно за дълга вечност

В безкрайното поле на любовта

Обгърнати от истина и нежност

Ний всички ще дарим със доброта

24.07.2016г.

Елица

Международен ден на семейството...

снимка

Страничка Интересно във ФБ

Във Варна...

NOTE: Днес бил Световен ден на поезията... Освен да си пожелая музата все така да ме спохожда и да продължавам да творя... Обичам стиховете, които пиша, обичам и тези, които ги четат и харесват. Благодаря на читателите за тяхната съпричастност. Чувствам се добре, когато излея натрупаните в мен рими или бели търсения... Вятърното ще продължи да е моя тих и спокоен пристан, за споделяне на мисли, чувства, странни хрумвания, прочетени и харесани от мен интересности.  Благодаря ти, че четеш, благодаря ти, че съпреживяваш с мен, благодаря ти просто че те има! А ние вече сме във Варна. Пробния сеанс в барокамерата мина успешно. От утре започват съществените процедури - по един път на ден, по час и десет минути. През другото време ще имаме време да си починем, да се разходим, да подишаме свеж морски въздух, просто да се разтоварим в различната обстановка. Вече успяхме и да се настаним. Вилата е страхотна и създава усещане за простор и уют. Все пак сме на последния етаж в една мансарда точно под звездите, както се пееше в песничката! Ами като че ли за момента е това. Ако ми се пише и компютъра не дава проблеми ще драсна през следващите дни, ако ли не - като се приберем. Но по-вероятно е да пиша. То е по-силно от мен... А близоста на морето може би ще роди интересности... Следващите дни ще си покаже... :)

21.03.2016г.

Ели