Без остатък...

Без остатък…

                            на Жоро

По оня бряг аз тичам само с теб –

немирна, боса , облачно възможна,

дъхът ти от дъха ми озарен

най-често ме рисува някак сложна,

с червени диоптрични очила,

с престилка на цветя и меланхолия,

неспазваща солени правила,

ухаеща на мускус и магнолия.

Единствена съм в твоя звезден свят –

обичано копнеещо момиче,

във мъжкия ти светъл необят,

най-често ме римуваш със кокиче.

Мечтите ни досбъдвам с реверанс,

вълшебства сипя в нашата реалност,

дълбоко чувство тлее вътре в нас,

заключва го романтика в сакралност.

Обичам те – немирен луд хлапак,

пожар безмерен в мойта необятност,

докрай ще те желая пак и пак,

при всякаква житейска вероятност.

Ти Слънцето си, аз пък съм Луна,

далечна съм, но също много близка,

във общата нетленна синева

е любовта ни светла и лъчиста.

Докрая своя път ще извървим,

и двама ще сме даже и оттатък,

накрая като стон ще се стопим

изпълнили съдбата без остатък.

13.06.2018г.

Елица

*****

Без остатък...

Без остатък…

Кръжа над моя бряг на светлината,

разперила забравени крила,

попивам от звука на тишината

във звездна споделена самота.

И ти са там. Бездумен ме оплиташ

във влюбените нишки на духа

и името ми до насита сричаш,

потъпквайки в дълбокото страха.

Преследваш мойта ветровита цялост,

завързваш ме със атомно въже

към своята магическа избраност,

заключена във двете ми ръце.

Притихвам в теб и нежна се разливам,

по всички нишки здрави на кръвта,

а после по следите ти се скитам,

открила с теб какво е любовта.

И пак ми пееш песни за безкрая

на общата ни източна душа,

преливаме се в приказна омая

с последните ехтежи на съня.

Оставам в теб – невидима монета

във джоба ти стаена за късмет.

Оставаш в мен – трасираща комета

разпръснала мечтите  ни навред.

Безсмъртен е невидимия пламък

във синьото пулсиращо небе

и двама ни ще сбъдне без остатък

в едно красиво огнено сърце.

07.03.2018г.

Елица