Често…
Аз често разговарям тихо с теб
и грешките от минало прощавам,
усещам твоя страх стаен навред,
опитвам се с любов да го стопявам.
Била съм друга някога, в преди,
наивна и добра, на вкус – горчива,
била съм войн във нечии очи
и битките съм водела щастлива.
Излъчвала съм само светлина,
сърцето ми е биело със нежност,
а моите магически крила
са пазили красивата ни вечност.
Но после всичко паднало във мрак,
огромната ни обич се смалила,
не си разбрала от небето знак
и моята съдба си разрушила.
Войната е на хиляди лета,
ковах във нея Божия повеля
и зная, че отново ще блестя,
спасение за всички ще намеря.
А прошката остава вътре в теб
стопли я във отвъдното дълбоко,
оставам вечен пламенен завет,
че Любовта вирее на високо.
24.11.2021г.
Елица
На мама
