Рана…
счупено е раната дълбае
но пак към тебе тича любовта
душата ми не иска да признае
без тебе съм изгубено сама
ужасно е раздира се във мене
стенание от стари времена
разяждащо и непосилно бреме
гори на клада общата вина
стоя и гледам снимката ти денем
във нощите те срещам във съня
и все така за мене си потребен
от липсата ти страдам и боля
дълбоко в себе си съм скътала копнежа
отнела съм му думата смеха
и следвам тихо-вятърно стремежа
Земята от тегоби да спася
отново ще сме две свободни птици
когато времето забрави своя ход
космически невидими матрици
ще очертаят новия живот
24.02.2017г.
Елица
*****
