Копнежи…
Излива се по мене тишината
изпратена от мислите ти живи
и търси да отключи светлината –
пътека към мечтите ни щастливи.
Преглъщам бавно. Вятърна съм вече.
Небето ми е сладко и горчиво,
а слънцето надежда ми облече
че пак със теб ще тичам аз звънливо.
Душата ми прегръща всички тайни
на общата ни огнена Вселена,
във сънищата чисти и омайни,
отново съм докрай осъществена.
Изпращаш обичта си на талази,
в кръвта ми като атоми се влива,
ревниво Бог за кой ли път ни пази,
копнежа ти безкраен ме опива.
Мълча те звездна. Само те целувам,
по устните ти пръсвам шепа вяра,
а после пак докрайно те жадувам
във битката ни с утрото изтляла.
Единствена съм. Знаеш го отдавна
и все пресрещаш моята сакралност
и някой ден, ти знай, ще те открадна,
във моята магическа реалност.
24.07.2018г.
Елица
*****
