*****
Показват се публикациите с етикет затваряне. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет затваряне. Показване на всички публикации
вторник, 5 ноември 2019 г.
понеделник, 14 октомври 2019 г.
Несбъдната…
Несбъдната…
Затворих се. Заключих
аз вратата
за твоята несигурна
душа,
а после се понесох в
светлината
на моята изстрадана
съдба.
Дарих ти много
часове, безсънни нощи
и купища от думи ти
редих,
припомних ти за
пламъка ни мощен
и пътя ти донякъде
спасих.
Ала Вселената без
глас прошепна:
„Достатъчно е, дъще.
Остави.“
Прозрение във мен
потрепна.
Прибрах в архива
моите следи.
Оставаш сам. Докрай
във битието
ще търсиш моя
звезден топъл глас
и щастието в минало
отнето,
голямата любов
дълбоко в нас.
Дали ще ти простят
незная,
финалният ти час ще
го реши,
а аз ще съм на
мястото си в Рая,
сред твоите
несбъднати мечти.
13.10.2019г.
Елица
*****
четвъртък, 26 септември 2013 г.
Тихо, тихо, само слушай...
Върни
се...
аз
дълго търсих
твоя
път назад
рисувах
го
с
възможни обяснения
представях
си го
като
водопад
като
немирна мисъл
в
радост и лишения
и
мислено протягах
все
ръце
към
сянката ти
някъде
във мрака
но
днес заключих
моето
сърце
то
вече няма
все
така да чака
прибрах
се
във
реалната тъма
със
пистолет на кръста
със
рапира в сака
ще
разбереш
че
мога и сама
докато
гониш в сънищата
влака
26.09.2013г.
@Eli
„
Изгубената нежност...
на думите повярвах
на мига
във който ме докосна
някак диво
накара ме да чувствам
Любовта
във сладко-нежен ритъм
с цвят горчиво
а после ме погуби
във мъгли
защото се страхуваш
да обичаш
а моята звезда
все тъй блести
но зная ти докрай
ще го отричаш
отидох си
свободен си лети
бъди орел единствен
във небето
а някъде сред есенните
дни
ще преболи притихнало
сърцето
26.09.2013г.
@Eli
Среща....
Внезапно те видях
След пет години
Разхождах се
По улица в Париж
А небесата теменужено
Красиви
Прошепнаха смълчано
„Я го виж”
Погледнах
И те мернах във тълпата
Бе същия загадъчно
Суров
Докосна ни усмихната
Дъгата
И промърмори нещо
За Любов
Изпих те с поглед
В няколко секунди
А ти ми махна леко
Със ръка
Отново в мен копнежите
Пробуди
Но повече бе чувството
Тъга
Разминахме се
Двама непознати
Ала най-близки
В кътчето душа
През рамо се огледах
Във гърба ти
И смела пак закрачих
През света
26.09.2013г.
@Eli
Тихо,
тихо, само слушай...
Абонамент за:
Публикации (Atom)