Приказка...
Някъде накрая на света
Някога бях твоята любима
Споделихме двама нежността
Във една измислена градина
Имахме си къща и море
Две липи и много морски миди
Бях стаена в твоето сърце
Нощем се превръщахме във риби
Дните отминаваха така
Пазеха ни волни бреговете
В тази непотърсена земя
С нас летяха само ветровете
Нашата любов бе тишина
Някак си щастливо изкована
А от нея звездна светлина
По вълните беше разпиляна
Свиреха ми твоите ръце
Очите ми попиваха безкрая
За тебе бях бездумното небе
Душата ми държеше във омая
Така живяхме хиляди лета
А после световете се взривиха
Навсякъде се пръсна тъмнина
И спомени следите ни покриха
Но идва време да се приберем
Отново да сме светли и високи
Съдбата си със скок да разберем
И корените си космическо-дълбоки
Оставам войн от светлина
А времето е моя вечна стража
Превърната в безценна синева
Аз приказката ни докрай ще ти разкажа.
14.02.2016г.
Елица
*****
