Във високото…
Понякога в живота е така –
погубват се планирани надежди,
но вътре в тебе грее синева
и ражда нови вятърни копнежи.
Изправяш се и тръгваш пак
по пътищата водещи за някъде
и от звездите получаваш знак,
че си надмогнал сляпото разпятие.
По-силен ставаш и блестиш,
душата ти пулсира с нова сила
и знаеш вече, че ще устоиш
на бурята сърцето ти ранила.
Запазваш вътре в тебе любовта
и хилядите пътища събираш,
така пречистваш тихо вечността,
посоката към бъдното намираш.
Прогледнал си - ключа е вътре в теб –
онази вяра бликаща в кръвта ти,
от нея ще си вечно озарен,
прошепва във високото духа ти.
02.08.2021г.
Елица
на Иван
”Животът не са отминалите дни,
а тези, които се помнят.“
П. А. Павленко
*****
