Тъй ще е...

!

Възможно...

 Снимка

страничка Интересно във ФБ

Тъгата Vs Вярата...

Снимка от Интернет

---

Тъгата Vs Вярата...

Тъгата се изправи срещу Вярата

Развя коси и пусна сноп стрели

Надолу разпиля отричане

От хоризонт с измислени звезди

И пак зарони сълзи в мрака си

За кръстопътя с име на жена

На който връзваше с камшик съдбите си

Преди да се завърне у дома

А Вярата безмълвна я сияеше

Обливаше я в свойта доброта

Безкрайно тъжните сълзи събираше

Във менец от Вселенска топлина

В единоборство двете се обичаха

По изгрев се превръщаха в лъчи

Тъгата светеше във цвят неистово

А Вярата се къпеше в реки

След залеза прегърнати блуждаеха

Тъгата птица бе но без криле

На криеница в сънища играеха

И скитаха във Вярното небе

Така живееха – сестри на вятъра

Събрани и разпръснати в поле

Мечтаеха за облаци и кратери

Препускайки с рисувани коне

И всяка дума всеки стон отронени

Прибираха във нечие сърце

Понякога приети друг път гонени

Пристъпваха със босите нозе

Те плуваха във своето безвремие

И носеха огромния си дар

Една за друга все да са Доверие

Пред Истината в Божият олтар

11.12.2013г.

@Eli

---

***

Разбирането (ми) за Бог....

* * * * *

усещам го като вълшебна птица

разперила криле  в небитието ни

звезда Вечерница

а в утрото – Зорница

невидим път в тревата на полята ни

в едно обаждане от глас

на разстояние

във сънищата

цветно режисирани

усещам го като въздушен коловоз

на времето ни – лястовица скитница

дъга превърната във синева

изчезнала безследно

в сивото

едно очакване

в тридневна тишина

завръщане изгубено

във изгрева

усещам го като тъгата босоногата

просмукана докрай в квадрат от вените

като парченце от любов тук и сега

открило ме

между Вселените

и като вятър

нощен вихрогон

шептящ в косите ми

безмълвно и с доверие

усещам  го по кожата си и в очите ми

в нечаканото сбъдване на думите

във мислени необещания във пулса ми

като роман

завършил с многоточие

и като най-красивата дилема

за разбулване

като водата бликаща

от извори

усещам го защото пак ме има

защото съм пак случена и пак щастлива

и Винаги в дъжда

и във слънцата ми

Той в своята прегръдка ме закриля

 * * * * *

Бог и играта на дартс....

*****

летящи мънички частици

случаен сбор на светлина

врата небесна

в земно случване

и вечен спомен в пролетта

през ветровито ехо преминаване

луна и слънце в самота

пробуждане за кратко

и забравяне

в понятието за Съдба

*****
 

Lаdy Stardust….

От звезден прах мистично сътворена,

побрала шепота на бисерни реки,

в мечтите си е птица и жарава,

със слънцето душата и блести.

По небосвода син се скита неуморно,

развяла буйни вятърни коси,

във страстен танц сърцето и притихва,

сред утро от очите и роси.

В цветята от тъгата си разплита,

а после боса стъпва по дъга,

в гърдите си в безбройни тайни скрита,

държи в реалното и нечия ръка.

От сънищата облачно възкръсва,

усмихва се на стъклени луни,

и все така във себе си се връща,

когато в най-дълбокото боли.

Разпъната от четири посоки,

тя Винаги намира своя път,

от силата си звездна разпилява,

с любовна песен щом я призоват.

 *****

The melody....

Lisa Miskovsky - Lady Stardust 

 *****