Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет teatarnamechtite. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет teatarnamechtite. Показване на всички публикации

неделя, 24 юни 2012 г.

Аз и Аз, Аз и Ти....






             Необходимо ли е да търсим  отражения на самите нас? Докато дишаме нещата просто се случват. Обективираме мислите си в действия и знаем целите, които преследваме. Хубаво е да имаме вяра, че поне в някаква степен упражняваме контрол над живота си. Има обаче отвъд времеви и отвъд контролирани фактори, които по невидим и непонятен дори за самите нас начин оказват влияние над съществуването ни. В дните вървим напред по пътя съсредоточени в конкретната реалност. Това, обаче, не означава че не можем да мечтаем, като мечтите ни се простират и извън реалността. Много ми допада ето тази мисъл на Халил Джубран: „Desire is half of life, indifference is half of death”. Желанието да развиваме себе си е двигателя на човешките отношения. Желанието развива Его-то.
              В своя жизнен път човек среща много и различни хора. В едни от тях открива сходни светоусещания, с други е в пълна противоположност, но всички осъществени контакти развиват личната идентичност, развиват Его-то. Сблъсъка на собственото Его с това на Другия може да роди Супер нова, но може и да се превърне в борба за надмощие, в която в края на краищата се ражда първо много тъга, а накрая трайно се настанява безразличие. Всичко зависи от нагласата на двамата, от очакванията които имат от даденото общуване. Обличането на мислите в думи е изключително важно за правилната комуникация и срещуположно разбиране по начина, по който искаме да бъдем разбрани. Животът такъв, какъвто го познаваме в реалността изключва идилията. Ако разгледаме идилията, като кратка поема описваща прост и непринуден живот, то това би означавало че в поемата ще трябва да си измисляме непочерпан от житейския опит сюжет, като в края на краищата от прочетеното няма да научим нищо. Завъртване на житейското колело без смисъл. Ако разгледаме идилията, като картина отразяваща хармоничния живот между човек, животно и околна среда има по-голяма вероятност да намерим смисъл в съществуването на идилията сама по себе си. Дори дадени отношения да са стигнали до степен на развитие, в която ги усещаме като противоборство, то и тази степен на развитие и този начин на случване на нещата са част от самите нас, част от Его-то и изискват единствено Възприемане. Веднъж възприели ги не е сложно да ги анализираме и да ги използваме като отправна точка в развитието на отношенията ни с другото Его. Най-трудно, обаче, се оказва Възприемането (възможната комбинация между отричане и приемане, златна толерантна среда както за минусите, така и за плюсовете). Просто защото душата винаги се мята в двете крайности – на отричане или приемане. Или черно или бяло. А обичайно живеенето е в различни нюанси на сивото, като че ли....
             Сродната душа е нещо невидимо за очите. Тя е усещане за принадлежност дистанцирано от физическата обвивка. Неподвластно на физиката. Един човек може да ни привлича физически, да можем да разговаряме с него на най-различни теми, да споделяме проблеми и радости и въпреки това да не е нашата сродна душа. Усещането за сродна душа е да имаш Другия вътре в себе си – без условия за реалност, без очаквания от общуването (ако има такова), просто дишане в едно отвъдвремево пространство, в което изпитваш радост най-вече от факта, че другия съществува и по някакъв начин се е докоснал до твоята Душа. Не случайно определението е „сродна душа”, а не примерно „сродно тяло”, което предпоставя физическо привличане.
            И накрая - когато поставяш своите изисквания към Другите – ти ги поставяш съобразно изградени от теб критерии. Но не е задължително критериите да са изработени за конкретната ситуация, може да са принципни. Така че степента на разбиране на това, какво другите искат от нас се предпоставя от това в каква степен познаваме във всички възможни посоки тези Други, но така също и до каква степен сме им позволили Те да ни опознаят. Разковничето може би е в това да дадем шанс на разгърнато взаимно опознаване. При един добър баланс при който всеки говори за потребностите си и вижданията си за случване на живеенето, всичко тече от само себе си и сякаш невидима сила те води и тласка напред. Страха да разкриеш себе си е най-трудно преодолимото препятствие, но единствено необходимия избор да го превъзмогнеш във всяко общуване.



 

With or without you….

понеделник, 7 май 2012 г.

Архетипово ....




фотография - Eli Q

 
* * * * *

 
                   Човек
                   в началото Невинен
                   понесъл в шепи доброта
                   намигащ често без съмнения
                   на срещната в мечти душа
                   Сирак си после
                   пред вратите в безсилен опит да отвориш
                   а най-големия ти страх
                   в ушите
                   кънти пронизващо
                   да отговориш
                   да изоставиш да те изоставят
                   май най-добре по път да тръгнеш
                   във Скитник с утрото да се превърнеш
                   и вярата си В Теб да върнеш
                   за битка после идва време
                   със неуморно постоянство
                   в стремеж реалността ще грее
                   за Войните в това пространство
                   страхуваш ли се в тишината
                   която прошка ражда в дните
                   открий в звука на самотата
                   на Мъченик ли са сълзите
                   прегърнал сянката си просто ходи
                   с Магия диша във безвремие
                   открил е вече всички тайни
                   в несамоцелно
                   сътворение

                   Човек
                   във края на илюзията
                   познал и себе си и другите
                   прашинка малка от Вселената
                   свободен дух попил във думите




 
* * * * *



Поста е специален поздрав към двама колеги блогъри :

sestra, която е ето тук - > sestra 
 и
teatarnamechtite, който пък е ето тук : teatarnamechtite