Мълчи ми се...

Мълчи ми се…

*****

Eli The One...

NOTE: Днес с Вилия пак си създадохме настроение по водолейски… В един китайски магазин намерихме буквички и си дизайнизирахме две гривни. На тази, която ми подари Вили пише – Eli The One, а на тази която аз и подарих пише – Vili The Luck! Много се смяхме и с блеснали очи прескочихме до лафката, за да си взема печалбата от три лева, която ми се падна от билетчето с пирамидките, което си купих за днешния празничен ден. Питаха ме дали не искам втори билет, но аз категорично заявих, че искам „голямата“ печалба. ;) Късмет си е, аз не съм била никога алчна.. Супер се чувствам. Вероятно е от синята ми рокля и спокойно приключилите сутринта дела, както и от получените цветя. Сега и операцията на баба ако е минала успешно, ще бъда много доволна. Шестото ми чувство ми казва, че всичко ще е наред… Днес си мисля за изминатия път. Много неща ме умориха. Много моменти ми изцедиха силите до последно. Любовта остана, но ще я държа под ключ. Сега се нося спокойна по водите, насаме с чувствата и мислите си. Е, не съм много насаме, но някак съм затворила активните пътища към мен. Оставих само пасивните. В дълбокото ми има страх, нали е март, но ще го преборя самичка. Нали съм си Единствена, механизмите (ми) за защита сами ще се задвижат! Само горе главата и напред. Отстъпление от плановете няма да има, колкото и да е трудно, колкото и невъзможно да изглежда… Но днес е празник и смятам да празнувам…, че следващите дни ме очаква интензивно офанзивно писане и време за блога вероятно няма да имам! А и днес разбрах, че „Мастиления лабиринт“ има продължение. Трябва да си го намеря своевременно и след като приключа с нюансите, да подхващам пак историята за Ариман, Вера (която не е загинала във водопада на Дяволското гърло) и Меандритите… Във всяка измислица има и голяма доза истина. Времето ще покаже, какво от написаното от Людмила Филипова е сбъдната легенда!...

08.03.2016г.

Ели

:)

*****

Затворена…

Затворена…

вълшебната врата я няма вече

затворих я за теб и за врага

ти любовта на нямане обрече

обърна гръб на мен и на света

върви по пътя си и оцелявай

бъди за другите една звезда

при спомена за мене онемявай

от тебе аз изчезвам без следа

не ще се върна редно е да знаеш

след мене се посипва тишина

със друга намери да си играеш

да я слепиш със свойта светлина

отново съм свободна и дерзая

с крилете си разперени летя

за бъдещето тихичко мечтая

и моя път докрай да извървя

24.02.2016г.

Елица