Многопосочно…

„Единственото, с което можеш да прекалиш, 

без да бъде грях, е добротата.“
Джон Голзуърти

Многопосочно…

Обличаме се в цветни роли,

живеем, тлеем и творим,

един мълчи, а друг говори

тегобите с копнеж топим.

Веднъж съм птица неизвестна,

а ти си пътник със метла,

той пък е песен интересна,

тя пък е ангел със крила.

Във дните тихичко гадаем,

във нощите сме при звезди,

на карти гледаме и баем,

една надежда в нас блести.

Изпълваме живота с нежност,

но също със лъжи и гнет,

забравили за всяка вечност,

за стар космически обет.

Развръзка чака ни накрая

така че, дай да сме добри

и да намерим място в Рая

досбъдвайки безброй мечти.

28.11.2018г.

Елица

Зад хребета…

Зад хребета…

Назъбено небето пак блести,

във свойта белота прибира длани,

смехът му като птица се топи,

сред облачни завои неразбрани.

Търкулва вятъра една мечта,

над звездното завързва куп надежди,

а после се развихря в самота,

по пътища звънливо безнадеждни.

Душите търсят тихо светлина

и пеят свойте непробудни песни,

предвижват се по стръмна полоса,

изпълнена със много неизвестни.

Така зимува цялата тъга,

заклевайки пространството със вечност,

с очакване се взира в пролетта,

зад хребета на нашата безбрежност.

28.11.2018г.

Елица