В неделя...
В неделя съм с разрошени коси,
усмивката смутена ме събужда,
а после - палачинки и мечти,
усещането - някому съм нужна.
И шляпкам леко с босите нозе,
с вода измивам някакви си рани,
във кухнята е топлото кафе,
и спомени от минало събрани.
Редя си Таро карти и броя,
букети от кокичета подреждам,
условности със мислите топя,
любими книги пак и пак преглеждам.
И знам, че вътре в мен е обичта
с която все вървя и радвам всеки,
в неделя съм компас на вечността
отвеждащ по Вселенските пътеки.
19.02.2023г.
Елица
