снимка и цитат
Общност Водолей във
ФБ
Note: Открих
си случайно стих, който много ми хареса във ФБ и шепти в моята тоналност. Беше
го публикувала моя колежка от университета. Замислих се за механизмите на
Вселената да ни съхранява, като хора. Прага на болка на всеки е различен, но ще
ми се да вярвам че изпитанията, които ни изпраща Бог не са по-големи от това,
което можем да понесем. Тези дни си мисля за прошката. Простила съм тегобите,
които ми докараха някои хора преди години, но някак си не мога да забравя и
тази неЗабрава все ме връща в определени мигове към болката. Научих се отдавна
да се отдалечавам, да се дистанцирам. Ако е възможно не говоря с хората, които
са ме наранили. Това е като някакъв защитен механизъм в дълбокото ми. Ако ми се
налага да говоря, правя го, но в тези контакти оставам някак хладно
дистанцирана и тези хора остават за мен просто познати.Познати, с които вървим
напред в браздите, но без да са част от моя вътрешен дълбоко емоционален свят.
Не мога да реабилитирам. Има постъпки, за които няма реабилитация. Нанасяла съм
инстинктивни ответни удари. После съм се обвинявала. Докато не осъзнах, че
Вселената сама се грижи за поддържането на равновесието. Ние сме само
проводници. И вина няма. Всичко е предопределено преди милиони години. Ние
просто следваме посоката. А развръзката е там – във оня миг, когато ще сме
златни. Нито повече, нито по-малко.
Ели
Отдалечаване
Андрей Германов
Андрей Германов
Когато много силно те боли,
недей посяга да мъстиш:
омразата изпепелява онзи,
който мрази.
Когато много силно те боли –
отдалечавай се!
Отдалечавай се
през времето – от дребното,
от близкото, от болката, от писъка –
нали след десет хиляди години
в голямото безсмислие на Космоса,
сред здрача на Великата Прохлада
ще бъде все едно дали сте се целунали,
прашинки две, докоснати в безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?
недей посяга да мъстиш:
омразата изпепелява онзи,
който мрази.
Когато много силно те боли –
отдалечавай се!
Отдалечавай се
през времето – от дребното,
от близкото, от болката, от писъка –
нали след десет хиляди години
в голямото безсмислие на Космоса,
сред здрача на Великата Прохлада
ще бъде все едно дали сте се целунали,
прашинки две, докоснати в безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?
Отдалечавай се. Потъвай в своето.
Със живата вода на свойта сила
Напръскай живата си рана.
И любопитните да видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен клей.
И тъй, додето
златен
станеш
цял.
Със живата вода на свойта сила
Напръскай живата си рана.
И любопитните да видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен клей.
И тъй, додето
златен
станеш
цял.
