Поривът за бяла светлина...

"Странно как те завладява усещането, че нещо ще се случи. Понякога може да помиришеш напрежението във въздуха, друг път да се появи в съня ти , а може да го усетиш и в мига, в който намериш нещо на улицата. По какъвто и начин да се появи предчувствието за нещо, обаче, не трябва да го пренебрегваш. Може би наистина има причина, за да го усетиш. Понякога е за добро, друг път за лошо, но никога не трябва да се пренебрегва. Има неща, които човек не разбира, но усеща безпогрешно. Въпросът е доколко може да се довериш на вътрешното си Аз..."

"Сезонът на мечтите", Македонка Шутова

 цитат и снимка

Червенокоса вещица щастлива във ФБ

---

Поривът за бяла светлина…

достатъчно е просто че те има

дори да си неистово далеч

а аз оставам твоята любима

създадена със първия звънец

една звезда красива във небето

и болката от стари времена

вълшебна сянка скитаща в полето

и ангелът с магически крила

към мен те води вятърът във дните

към нашата измъчена земя

която пази истински мечтите

и поривът за бяла светлина

напредвай бавно в края аз те чакам

прегърната от есенни мъгли

не се страхувай няма да избягам

душата ми за теб ще заблести

дописва се история трънлива

за обич за предателство вини

и зная че ще бъда пак щастлива

а твоя пламък с моя ще трепти

13.07.2016г.

Елица

Работещото момиче...

Работещото момиче няма време за интриги, празни приказки и напразни надежди. Тя прекарва дните си шеметно - става рано, вдъхновява се, работи и създава, оставя след себе си смисъл. Намира време да чете, да говори за бъдещето и да обича, намира време и да помечтае. Не таи омраза, няма време да обсъжда другите и не се интересува от чужди животи, съдби и истории. Има цели и ги следва, никога с цената на всичко. Знае кое е важното в живота, пести, за да пътува и открива нови приключения. Работещото момиче знае цената на живота и за това харчи пестеливо времето си... за нещата, които си струват.

цитат

Яж, чети, обичай и пътувай във ФБ

Лукс...

не(Случайности)....

Сезони и щастие...

*****

Войни...

NOTE: Мина много време. Сякаш много неща се промениха в битието ми след онова пътуване до Германия през 2011-ta! Тогава в мен нещо покълна, избуя и накрая разцъфтя. Плодовете бера и понастоящем. По него време започна приключението със стиховете и песните. Сърцето и душата ми се отвориха за невидимия свят. Започнах да откривам красотата във всяко нещо, което ме заобикаля. Думите започнаха да ме спохождат и на сън, и на яве. С всяка следваща година ставах по-щастлива. Явно така е било предопределено. Случва се някакво събитие или пък срещаме някой човек и животът ни се променя завинаги. Въпросът е да откриеш, че всичко се пречупва през безкрайното чувство Любов. Идват и такива мигове на равносметка. Радвам се, че моята е положителна. Продължавам да съм заобиколена от любящи близки, искренни и добри приятели и да имам всичко, от което се нуждая в реалността. Е, почти всичко, може би с едно-две изключения, но защо ли си мисля, че максималистите не могат да изпитат романтиката на съществуването, просто защото няма да познават вечния копнеж за недостижимото, химерното, идеала… Вече имам нужда от пролет. Имам нужда да споделя на света новите си надежди и очаквания. Тази година е начало. Така усещам. Тръгваме по дълъг лъкатушещ път и само Бог знае къде ще ни отведе мечтата. Важното е, че има мечти, че крилете все така устремено се отварят и размахват, че любовта е на една крачка разстояние и че всичко в съществуването ни крещи за събуждане и нови шансове. Прав е Толстой, всичко е въпрос на търпение и време…

09.02.2016г.

Ели

Вътре в нас...

"Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас,

то отвън ни се струва, че това е съдба."

К. Г. Юнг

цитат и снимка

„Ерата на Водолея” във ФБ

NOTE: Когато остана насаме с музиката ни, чувам най-добре вътрешния си глас. Та нали най-истинското е вътре в дълбокото ни. Мога да стоя така с часове. Вероятно е от извървения път. Научих се на смирение, вглъбеност и спокойствие. Огънят в мен бушува, но вече ме топли по друг начин! В мозъкът ми разстоянията се смаляват и на моменти съвсем изчезват. Слушам вятъра и следвам посоката. Избрала съм я отдавна. И съм щастлива с направения избор. Според някои да се функционира три в едно е трудно и непостижимо. Въпрос на гледна точка. Тази сутрин се обърках и казах, че ставам на 37 години. А може би това е индикация, че времето вътре в съзнанието ми вече е спряло. И живея в някакво възможно безвремие. Днес е слънчево, също като вчера и оня ден. В унисон с мислите и чувствата ми. И те са слънчеви. Пеперуди пърхат в корема ми, косите ми изглеждат по-дълги и по-блестящи. Земята е забавила ход и следва ритъма на сърцето ми. Вилия ме определи като нежна и емоционална жена в картичката за рождения ден. Сега ми остава само да дерзая и както Вили е допълнила - съдбата ще е с мен. Вярваш ми, нали? И какво остава да допълня най-накрая – нещо, което Ани беше измислила преди две години, като типичен представител на нашата зодия – Да са живи и здрави водолеите и всички избраници покрай тях! Ще ставам… Пак ми е време за купон! :)

08.02.2016г.

Ели

*****