Райдър.....
/2005
- 2014/
Още
помня как беше малко кученце. Донесоха го на леля ми и зарадва всички ни. После
беше премеждието с болестта гана и прогнозата на лекарите, че ще доживее до
9-10 годишна възраст. За съжаление познаха. Аз му дадох името – трябваше да
бъде звучно, лесно да се помни, та затова реших да е някак революционно –
кръстихме го Райдър, а през лятото докато се разхождахме на Св.Константин и
Елена между сергиите на пазара, където имаше множество окачени фланелки с
различни цветни надписи, на едни от които мярнахме лика на Че, реших да добавим
на Райдър и фамилия – Че Гевара. Така си пишеше после и в паспорта – Райдър Че
Гевара. Беше изключително любвеобилно куче. Много умно. Като ирландски сетер.
Умееше да показва обич, да подава лапа, да тича в равномерен тръст до теб, да
ти привлече вниманието, когато иска да ти каже нещо. Изпълняваше всички
команди. Навсякъде го водехме с нас. Всички му дадохме цялата си обич, а той ни
се отплати стократно! Обичах разходките в парка. Винаги го водех аз за повода,
а там го пускахме да се натича на воля. Често сме срещали „пенсионирани
съветници”, както ги наричахме с леля ми по аналогия от онова наше любимо
стихо, които ни размахваха пръст – „Дръжте кучето си на повода”, „Как не ви е
срам да го разхождате така”, „Ау, много ни е страх” и други такива странни
изречения. А Райдър бе дресиран да слуша стопаните си, никога да не напада,
лаеше рядко в единоборство с разни други кучета, но повече за престиж отколкото
с нападателна цел. Беше добър приятел на цялото ни семейство и ще ни липсва
изключително много. Отива в по-добрия свят по Коледа. Може би наистина е бил
вълшебно куче, което Бог обича много. Изпратено да ни направи по-добри хора в
дните. Ще остане завинаги в мислите ни, в сърцата ни, а сигурна съм че където и
да се намира ние също ще останем завинаги негови приятели.
Обичам
те, Райди, ще ми липсваш много сладурче
Ели
Параболи.....
Посипва се небесното пространство
пътека се чертае сред звезди
и някакво вълшебно постоянство
ще сбъдне зная моите мечти.
Отново обещавам добротата
на себе си на тебе на света
във шепите си скрила самотата
по своя път невидима вървя.
Сезоните се сменят в календара
по-мъдра съм от своето преди
в зелено ми намигва светофара
и странно ми прошепва „Полети”.
Една китара още плаче в мрака
и тихичко възпява любовта
но някъде часовника ми трака
и ражда водопад от светлина.
Ще продължа да тичам по полята
на моята измислена страна
и някога на края на земята
ще начертая знака Свобода.
27.12.2014г.
@Eli
*****
