Много време...

Много време…

„Денят ми сложи облаци в небето,
нощта - напълни ги с тъга,
но утрото се ражда там, където
преди това цари тъма.“

Тоти

Безлунна нощ и тъмно синьо,

писалище, тъга и чудеса,

душа препускаща щастливо,

сред вятърните небеса.

Часовник стар и куп надежди

тиктакащи без дъх в съня,

мечти несбъднати и нежни,

очакващи с копнеж деня.

Цари тъма, но Бог е в мене,

отглежда бъдещето светлина,

остава още много време

за изгреви сред тишина.

26.02.2019г.

Елица

Минорно...

Минорно…

                           на Жоро

Минорно капят зимните капчуци,

сълзите им се стичат във пръстта,

на къщата замръзнали олуци,

разказват приказка за любовта.

Прегръща ме сърцето ти от ляво,

завива ме със свойта топлина,

а времето отново е поспряло,

разпръснало гласа си в синева.

Мълча във теб и тихичко се взирам

в очите ти – затоплен шоколад,

посоката във тях аз пак намирам,

застигната от северния хлад.

Откри ме любовта и е спокойно

във моята изстрадала душа,

следите ти към мене животворно,

се вливат в мислите ми и кръвта.

Изминали са деветнадесет години,

но все така немирна аз горя,

в безбройни мигове докрай щастливи,

във нощите и в дните се топя.

Късметът ми във тебе се оглежда

и вечно пази моята звезда,

накрая знам аз всичко се нарежда -

търпението ражда чудеса.

26.02.2019г.

Елица

*****