Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет 25.07.2018г.. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 25.07.2018г.. Показване на всички публикации

сряда, 25 юли 2018 г.

Юлски усмивки...







Днес с Вилия имахме настроение да се усмихнем на фотоапарата! А малко след като Рачето ни снима точно до нас се изля проливен дъжд! Това, обаче, няма как да развали доброто ни настроение, въпреки че сме затрупани от работа! Водолеите винаги си намираме начините да оставаме усмихнати! Пращаме топлинка на всички, които ще видят снимките ни! Това е малко между другото. Аз лично принципно не обичам много много да се показвам, но тук е моето пространство, мястото където се чувствам уютно насаме с мислите си, затова и от време на време си позволявам леки волности… Нека усмивката ми е поздрав за приятелите, които неотлъчно следват моите постове от Германия, Португалия, Франция и Полша! Благодаря ви, че не ме оставяте самичка тук и споделяте вълшебствата сред моите стихотворни мисли! Надявам се стихчетата да ви носят радост и да ви карат да се усещате пълноценни, така както въздействат на мен! И топла докрайна и екстремно силна прегръдка за музата!... :) 

Ели


Посоки...




Посоки…

Създавам те във моите сълзи,
чертите ти рисувам с пръсти,
понякога неистово боли,
но стъпките ти в мене все са дръзки.

Усещам те, когато затъжиш,
когато разстоянието пари,
и пак, и пак бездумен се виниш,
за чувствата от минало заспали.

Тогава се превръщам в тишина
и кротко във съня ти аз навлизам,
посипвам те със мойта светлина,
във твойте дълбини безгласна слизам.

Танцуваме във нощния покой,
душите ни се сплитат като клетва,
отново си неистово, докрайно мой,
а истината бавничко потрепва.

След мен остава просто любовта,
онази вечност скрита във кръвта ни,
с която пренаписваме света,
посоките във нея са събрани.

25.07.2018г.
Елица


*****

Пулсиращо...




Пулсиращо…

Небесен вятър тлее вътре в мен
и мислите ми като в снопче сбира,
един орел отново е спасен,
душата му със моята пулсира.

Далече се издигаме, летим,
крилете ни сред облаци копнеят,
по върхове и в звездното блестим,
сърцата ни преплетени се смеят.

Аз пак съм птица, трепетна горя,
във теб се влива моя светъл пламък,
а после с нежност тихо ти шептя
в невидимия петизмерен замък.

Досбъдваме красивите мечти,
дъгата общият ни път чертае,
накрая се разделяме в зори,
една любов остава да витае.

25.07.2018г.
Елица


*****