Финален звън…
Китарен звук и нещо оцеляло
през времето, пространството, студа,
едно очакване на прага спряло,
нашепване вълшебно във кръвта.
И сънища побрали много тайни
за минали животи, суета,
за вятърни неистови обрати,
каляващи в наземното духа.
Забравен силует във коридора
на тихата ми ангелска душа,
въпросите на много хора,
последиците тежки на греха.
Предначертани огнени пътеки,
попиваща в нозете светлина
и силата ми пазена навеки
от звездната вселенска тишина.
Финален звън. Крилата се разтварят.
Отново съм в тунела и летя.
А ти ме следваш. Чувствата ти парят.
Дълбоко вътре в теб ще се стопя.
Защото е Любов и нищо друго.
Отварят думите една врата.
Очаква ни небесно чудо.
Докрайно пренаписан е света.
19.02.2019г.
Елица
*****
