Прошка…
Посветено
Прощавам ти. У мене се събират
небето и земята. Вечността.
Те пътя си в безкрайното намират.
Вълшебен път към мен в реалността.
Дълбоко в себе си те оцветявам,
превръщам те във песен и дъга
и стари чувства с плам изпепелявам,
възраждам се аз нова за света.
Добра да бъдеш тихо те заклевам.
Заравям миналото във пръстта.
От силата на вятъра си вземам
и с нея ти дарявам свобода.
В дълбокото ми блесват пак кристали –
сълзите ми това са. Те шептят.
Превръщат се във атомни скрижали
и в мене като лава се топят.
Спокойствие усещам във кръвта си,
отново съм аз силна светлина,
до дъното простила на врага си,
разпервам пак вълшебните крила.
И те ме водят горе. На високо.
Далеч от бури. Гнет. И от смъртта.
Пречистено е моето дълбоко.
И в мене грее само любовта.
07.02.2018г.
Елица
*****
