Единствена посока….
Започнаха да падат пак листата,
оранжеви са стъпките след мен,
но аз пристъпвам боса в синевата
на моя свят от птици озарен.
Замислена мечтите си подреждам
и знаците разчитам на мига,
на дълъг път отново те отвеждам,
загърбила завинаги страха.
Победа в битка тлее в мойте длани,
но тихо съм заклета да мълча,
надеждите във мене са събрани –
оковите им бавничко топя.
По-силно грее слънцето от вчера,
аз вече не отронвам тъжен стон
и зная, че във мене ще намеря,
най-истинския вятърен синхрон.
Съдбата се търкаля пак нататък,
през старото назъбено поле,
пречистена съм вече без остатък,
спокойно бие моето сърце.
След мене ли? Остава тишината
и думите по белия ми лист,
единствена посока Светлината
е истина в живота ми лъчист.
21.10.2019г.
Елица
