Изкачващо…
Катерих непознати небосклони,
бях слънце, бях и тишина,
мечтите си подреждах някак нови,
във цветна споделена самота.
Във дневниците скривах всички тайни
за моята и твоята душа,
а после в обяснения безкрайни,
сърцето си отварях към света.
Със лодки плувах в сънища бездомни,
от мостовете скачах аз без страх,
събирах в шепи клетви непрехОдни,
със ситото пресявах своя смях.
Но не забравих силно да обичам,
да бъда нежност в твоя личен свят
и винаги докрай да ти се вричам,
обгърната от лунен необят.
Запазих те дълбоко вътре в мене -
един път радост, после пък тъга
и хукнах със изтичащото време
копнежите ни в стон да събера.
И знаеш ли, успях да ни дослуча
в невидимия петизмерен свят,
сега на търпеливост все те уча
по пътя от надеждата огрят.
08.01.2019г.
Елица
