По пътя ме застигна пролет...

По пътя ме застигна пролет…

с велосипед и рокля на цветя

по пътя ме застигна пролет

и пак ми даде вятърни крила

подкани ме за новия ми полет

усмихнах се и знаците разбрах

свободна се понесох над полята

със облаците волна поиграх

целунах във небесното дъгата

посипах по дърветата любов

щастливи сълзи скътах във земята

живота ми завихрено суров

ме пренаписа нежна в светлината

танцувах пак със босите нозе

с тревите споделихме тайни

а шепот от далечното море

попи във мойте мисли всеотдайни

във тебе се завърнах с вечерта

една красива и безкрайна вечност

и сгушени в магична тишина

потънахме във звездната безбрежност

21.03.2017г.

Елица

*****

Свободна (Запълване на празнините)...

*****

Птица....

 

Птица

Лети над заснежените полета,

разперила вълшебните криле,

дарява радост тиха на земята,

докато тлее в сивото небе.

Тя вижда всичко горе от високо,

подрежда го в различни цветове,

а после във сърцето си дълбоко,

картината завързва с ветрове.

Посоката е винаги избрана,

понякога е север друг път юг,

завръща се когато притъмнява,

и тихо капе къщния капчук.

На птицата Луната е приятел,

а Слънцето е нейния герой,

тя винаги нагоре устремена,

изгубва се сред звездния безброй.

Мечтателите скитащо я чакат,

и вярват че е късче светлина,

ръцете си с надежда и протягат,

когато ги обгърне тишина.

А тя лети и носи свободата,

в сезоните, във месеците, в дни,

разперила единствено  крилата,

над сбъднати изгарящи мечти.

27.10.2014г.

Елица

Аз Искам...

@@@@@

 

@@@