Неранима…
Най-често съм една звезда
изгубена във твоите зеници,
но също съм дърво и суета,
разрошено момиче със къдрици.
Обичам като пролетния дъжд,
споделящ радостта си тъй красива,
превръщам се във облак отведнъж,
препускам във небесното щастлива.
Сред думите намирам светлина,
през времето мечтите си досбъдвам,
аз имам даже вятърни крила,
най-често във безкрайното се влюбвам.
В приятелството скривам вечността,
а после крача в огнени пътеки,
душата ми е храм на нежността,
парче от нея давам аз на всеки.
Оставам силна, смела и добра -
посока на сърцето ти любима
а моята магическа съдба
ще ме направи, зная, неранима.
01.03.2019г.
Елица
