Пътя ни нататък...

 

 

 

 

 

Пътя ни нататък...

 

Усещам, че ме търсиш във дъжда,

във капките солени под капчука,

копнееш с нежност моята душа,

жадуваш към сърцето ми пролука.

 

Замислена съм. Тихичко блестя.

Припомням си ръцете ти с почуда.

Разпервам силни вятърни крила,

въртя се в пируети до полуда.

 

Шептиш: "Елиза, върнах се за теб.

Изпълнихме наземната повеля.

Отхвърлен е невидимия гнет.

Посоката със тебе ще намеря."

 

Поглъщаш ме със своите очи,

отронваш пак забравените думи,

безсмъртна клетва вътре в мен звучи,

запълва празнината помежду ни.

 

А после боси, скок и във вода,

пречистваме съдбата си нелека,

обгръщам силно твоята снага,

закрилят ни безсмъртните небета.

 

Усещаш ли, че Ти си всъщност Аз,

че вътре в мен живееш без остатък

нашепва Изворът дълбоко в нас

и осветява пътя ни нататък.

 

08.08.2023г.

Елица Бояджиева

 

"Ние не сме тук, за да покриваме очакванията на другите.

Ние сме тук, за да бъдем себе си."

 

 

 

Зовът на душата...

 

 

 

Зовът на душата...

 

Съблича мойто рамо синевата

и виждам как копнееш само мен,

неистово те тегли все душата

към моя бряг и вечно слънчев ден.

 

Желаеш да ме гледаш донасита,

да галиш с нежност моето лице,

да бъда вдъхновена и честита

на топличко във двете ти ръце.

 

И аз ти се отдавам тъй далечна,

но вечно близка в твоето сърце

жена за тебе с маркер Вечна,

наречена ти в синьото небе.

 

Тъй двамата сме скитници високи

обречени на трудната любов,

потъваш във очите ми дълбоки

а аз те доизмислям чисто нов.

 

И знам, че тази обич ще ни пази

по трудният безсмъртен път,

у мен притихват твоите талази

а в теб е на душата ми зовът.

 

21.01.2023г.

Елица

 

Вариации по Чарлз Буковски

 

Вдъхновено от….

 

***

- Какво ще правим?

- Любов.

- Наистина ли?

- Да.

- Перфектно, тогава се събличам.

- Защо ще се събличаш?

- За да се любим.

- И кой ти каза, че трябва да се събличаш,

за да правиш любов?

- Защото знам, че така се прави.

- Не, това не е любов, това е притежание.

- Не разбирам, а как го правиш?

- Остави дрехите си и ще говорим,

докато не се уморим,

докато не се опитаме да се разгадаем,

докато не научим всичко наизуст,

докато не разкрием най-дълбоките си тайни,

докато не се разтопим само като се погледнем,

докато тези очи не се уморят и ме принудят да спя.

- И ще се опиташ ли да ги държиш отворени?

- Да, за да те гледам.

 

Чарлз Буковски

 

***

 

Опазени...

 

 

 

Опазени...

 

Ти не отваряш моята врата,

палтото си в антрето не закачаш,

ала трасираш в моята глава,

ръце към мен във тъмното протягаш.

 

Не съм за тебе залък и горчи,

вървя напред от хиляди години,

а ти се взираш в моите следи

отекващи във дните ти красиви.

 

Живея на дълбоко и горя,

за теб съм хоризонта тъй безбрежен,

когато се смълча и се стопя,

със другата забравяш да си нежен.

 

Дълбая като свредел в твоя лоб,

и все пера нечистата ти риза,

оставила съм те да бъдеш роб

на тез, в които мъката ти слиза.

 

И тихо наблюдавам отдалеч

във следване на Божия повеля,

държа в ръцете си невидим меч

със който те разрязвам и те меля.

 

Тъй все ме питаш има ли любов

там между наште звездни измерения,

а аз ти отговарям - "Чисто нов

кова аз твоя образ без съмнения."

 

Боля ме много дълго, но успях

във мене да запаля светлината

и най-накрая вихърно се спрях

във твоята душа сред тишината.

 

Сега е вечност. Пряма съм, прости.

И силата ми стреля на талази,

финално пак ще бъдем Аз и Ти -

Вселената реши да ни опази.

 

28.11.2022г.

Елица

 

 

***

Живее ли се без любов?...

 

 

 

Живее ли се без любов?

 

Живее  ли се без любов, кажи ми,

живее ли тъй птица без крила,

тъй плахи сме във дните ни ръждиви,

все спазвайки наземни правила.

 

А пък душата иска да е горе,

в небесното да бъде звезден брод,

да носи в себе си пак всичко свое,

запазено от древния Кивот.

 

И в свойта ядка времето да пази,

да утешава, също да гърми,

във теб да влива своите талази,

да сбъдва позабравени мечти.

 

Ако с любов душата ти живее,

от светлосебе си се случва този свят,

и знае се – духът ще оцелее,

сред вечен и магичен необят.

 

21.07.2022г.

Елица

 

Вариации по стих на Дела Рай

„Невлюбените хора (са нещастни...)“

Wonder