Пурпурен регистър...

 

 

 

 

Пурпурен регистър...

 

Говори ли ти тя за любовта,

докосва ли те с нежност по душата,

приличат ли на моите крила

крилата и отвъд земята?

 

Забрявяш ли за моя светъл глас,

за блясъка в очите ми нетленен,

докато тя играе на компас

във приказка-лъжа, че си им ценен?

 

Усещаш ли енергията в теб

изпратена от мойта древна същност,

превръщам те в космически човек

отключващ тих порталите със мъдрост.

 

Изгубена бях милиард лета,

изчезнала в безследното свещица,

тъгувахте за мойта доброта

и меча ми във силната левица.

 

Пречиствах се смълчана и сама,

спасявах изтерзаните планети,

дарявах прошка даже на врага,

през символи от старите обети.

 

Тъй все към теб ме води любовта

но днес във тяло с пурпурен регистър,

и знам, ще разбереш във тишина,

че път обратен те очаква бистър.

 

И всичко пренаписано ще е,

равнени ще пулсират световете,

ще крачи пак момиче до момче

с приятелите верни - ветровете.

 

10.04.2024г.

Елица Бояджиева

 

 

To You

 

Той...

снимка

Всяка жена – Една Вселена във ФБ

Той…

Обичам той да ми приготвя закуската. Да ми сервира кафето в шарената керамична чаша. Да ми се усмихва в утрото на дните за почивка, а от очите му да капят нежност и любов. В такива мигове се чувствам щастливка. Намерила съм моя пристан. Кътчето на тази огромна земя, в което се чувствам цяла и безкрайна. Обичам топлината на ръцете му. Големите му ръце, в които се сгушвам всяка вечер, а после загледана в звездното небе надничащо от прозореца заспивам и сънувам общите ни пътища. Тичам по тях освободена, цветна, истинска. А той ме следва смълчано и само се усмихва на поривите ми за полет. Леко ме подръпва и държи нозете ми стъпили на земята. Защото той е земен, а аз – въздушна. Така сме сътворени. Плюс и минус – два магнита съединени за Вечност. Когато ми се усмихва наблюдавам онези игриви пламъчета в очите му. Вземам си от техния огън. Скривам го в шепи, да си имам за после, за някога. Той е моята посока. Желание. Страст и награда. Невидимия шепот в костите и капилярите ми. Всички сбъднати желания от миналото. Държи ръката ми във настоящето и смело крачи до мен. Към нашето място. Онова, до което е предопределено да стигнем. <3

12.10.2016г.

Елица

Искам да знам...

... защо мъжете се плашат от любовта, а не скачат като нас жените директно в дълбокото?...

*****

Forever....

Завинаги….

Завинаги е толкова далече

и близо е във края на деня

една надежда вятър ми облече

и прати ме да скитам във дъжда.

И аз вървя попила всички капки

солените мечти на небеса

не се завръщам в спомените сладки

живеейки  във днес и във сега.

Завинаги е глухо обещание

и дума синоним на Вечността

тъй често е носител на страдание

и отражение на вяра в Любовта.

Забравих тази дума сред мъглите

прегърнах Слънцето по дългия си път

в магия Вечна моя свят обвит Е

едни очи когато ме зоват.

* * * * *  
04.09.2012
@Eли

 

 * * * * * 

Плачи....

Music waterfalls…..

* * * * *

Плака там – накрая на полето,

с вълшебните невидими сълзи,

в безкрайност сляпа бягаща в съня И,

едно сърце сред вятър се стопи.

Потънало като звезда в морето,

сред снежните бушуващи вълни,

подири пак следите във небето,

опита се без време да лети.

Но беше мокро, някак зимно тежко,

в дълбокото се пръсна сред мъгли,

със водорасли мислите похлупи,

приспа със думи нежните мечти.

Във утрото на топло се събуди

и сгушена във Твоите ръце,

една душа в мълчание излюби,

а  тялото И Ти със страст превзе.

Не плаче вече, ала пак се взира,

с невиждащите влюбени очи,

и винаги утеха си намира,

във спомени от миналите дни.

 

2013'

@Елица