Като ангел...

Като ангел...

Родих се като ангел за света.

Далече във Плеадите. Отдавна.

Пазителка от стари времена

в история раздиплена и славна.

Във земното дойдох за да спася

душата равновесна от тегоби.

Магическа и истинска летя

по пътища от минало и нови.

Войникът в мене отстоява с чест

доброто във дуалните окови,

живея концентрирано във Днес

по стръмните невидими завои.

Една любов ми дава светлина,

превръща ме във птица и във клетва,

във нейната красива тишина

духа ми се издига и укрепва.

Ще си замина някога с дъжда,

във други измерения ще грея,

такава е немирната съдба –

в безвремие свободна да се рея.

17.02.2018г.

Елица

Някога...

„Настана тъмнина.
Прокапа восък
някъде върху скалите.
Когато слънцето
видяхме после,
вече не летеше никой.”

Александър Бах

Някога...

угаснаха звездите стана мрак

морето разлютено все бучеше

а нашия далечен ведър свят

поробен от смъртта мълчеше

зарових там до старата скала

пет амулета – рожба на сърцето

а после със пречупени крила

подирих туй което бе отнето

така достигнах синята Земя

във опит обичта ти да си върна

превързала ранената душа

една надежда тиха ме обгърна

вървя сама от хиляди лета

и следвам твойта огнена посока

когато нощ настане съм звезда

а в дните съм една река дълбока

отново ще се слеем във едно

и светлина за вечност ще избликне

това което нявга е било

възкръснало в безкрая ще притихне

17.04.2017г.

Елица

Небесно…

Небесно…

небесно слънце грее в мен

душата ми с лъчи докосва

признай че пак си озарен

безкрайността ми те дамгосва

спокойна съм – една звезда

открила мъжко силно рамо

тъй дълго тлях в една борба

за нашто общо огледало

но друго отредил е Бог

за Него да съм стих чудесен

а ти далеч от моя дом

да ме копнееш в свойта песен

ний тримата ще се стопим

в простора син изпълнен с вечност

на враговете ще простим

възпитани сме във човечност

и все ще бъда част от теб

а ти в кръвта ми ще пулсираш

ще ме откриваш пак навред

във думите ми ще се взираш

във нашта родна равнина

когато някога достигнем

отново ще съм със крила

сред вятър двамата ще литнем

но има време до тогаз

сега живей и дишай в дните

вълшебството е вътре в нас

ще сбъдне то с любов мечтите

21.02.2017г.

Елица

*****

С душата ми те свързва вечността...

С душата ми те свързва вечността...

загубил си ме преди милион лета

и връщане назад е невъзможно

живеем днес по нови правила

обичането вътре в нас е сложно

с душата ми те свързва вечността

една безкрайна нишка неделима

ти извор светъл си на радостта

пазител на съдбата ни ранима

аз все така съм птица и небе

единствена причина да те има

в смълчаното ти приказно сърце

оставам твоя вятърна любима

и търсим път към стари брегове

към мигове пропити от надежда

подтискаме жестоки страхове

в далечното копнежа ни отвежда

аз знам ще се досбъднем някой ден

орел ще си а аз ще съм реката

в синхрона ни от слънце озарен

печат ще бъдем ний за свободата

19.02.2017г.

Елица

Тиха липса...

Тиха липса...

Почуква в мене тиха липса

Безмълвен вик от други времена

А после вятърът притихва

Във моята магична светлина

Далече си отдавна вече свикнах

Да дишам с теб по други правила

Наметната с безвремие се скитах

И те откривах пак и пак в дъжда

Обичана съм и не е студено

В кристалното ми огнено сърце

Усещане през векове спасено

И днес задвижва моите ръце

Аз все така към тебе ги протягам

Но знам не е възможно и боли

От своя дълг не мога да избягам

Вселената в душата ми шепти

Ще грея в тебе тихо отдалече

А теб ще чувствам пламенно във мен

За нещо повече е късно вече

На нови избори сме двама в плен

Но ще останем свързани за вечност

Две птици във красивото небе

Една щастлива слънчева безбрежност

Съдбата ни в безкрая ще зове

31.01.2017г.

Елица

*****