Като ангел...

Като ангел...

Родих се като ангел за света.

Далече във Плеадите. Отдавна.

Пазителка от стари времена

в история раздиплена и славна.

Във земното дойдох за да спася

душата равновесна от тегоби.

Магическа и истинска летя

по пътища от минало и нови.

Войникът в мене отстоява с чест

доброто във дуалните окови,

живея концентрирано във Днес

по стръмните невидими завои.

Една любов ми дава светлина,

превръща ме във птица и във клетва,

във нейната красива тишина

духа ми се издига и укрепва.

Ще си замина някога с дъжда,

във други измерения ще грея,

такава е немирната съдба –

в безвремие свободна да се рея.

17.02.2018г.

Елица

Залез...

Залез…

Залязва този дъжд шептящ във мен,

превръща се във спомен и надежда,

а моя път докрай осъществен,

към други измерения отвежда.

Превръщам се отново във звезда,

забравената роба пак обличам,

отключила вълшебната врата,

аз пак със тебе вятърна отлитам.

Посреща ни притихналия дом,

там миналото пази свойте тайни,

отронва се от мене като стон,

един копнеж сред мислите сияйни.

Обгръщаш ме със своите криле,

потъваш във трептящата ми нежност,

усещам се неистово добре

и зная че ще бъде тъй за вечност.

На нашата табелка Любовта

е сложила безкраен отпечатък,

досбъднати сме ний сред синева,

тъгата ни изпила без остатък.

13.03.2018г.

Елица