До безкрай...

До безкрай…

Аз чувам твоя глас и тази песен

изплакваща събраната тъга,

вървиме двамата по път отвесен

отвеждащ ни на края на света.

И там танцувам – смела и красива

с разрошени от вятъра коси,

една любов отново грее жива,

оставяйки във бъдното следи.

Но правилата днес са други, нетипични,

пак вечността се сбира във едно,

а моите предели архаични

закрилят нашто вятърно стебло.

Бъди ми брат, защитник и ограда,

момчето от света за чудеса,

ще грее пак отколешната клада -

на нея аз и ти сред небеса.

Ще те запази моята сакралност,

ще ме израснат твойте рамене

и заедно в невидима тоналност

ще сътворим магическо сърце,

защото аз съм твоето момиче –

онази вечност с перлени криле

и знай, че до безкрай ще те обичам

защото те познавам най-добре.

21.07.2020г.

Елица

Посока...

Посока…

Въртят часовниците тихичко стрелките

и хиляди посоки избледняват,

прегърнати със тебе под липите,

вървим в следите дето се стопяват.

Препускаме в отминали години

през първите целувки в дъждовете,

през радости мечтите ни спасили,

през кротката всевласт на ветровете.

Отново галиш русите къдрици

търкулнати в очите ми щастливо,

а аз се скривам в твоите зеници

загледани във скитащо хвърчило.

Пораства пак във мене любовта ти,

до кости ме изгаря твоя пламък,

а аз се сливам сребърна с кръвта ти –

частица нежност, вяра, сетен залък.

През времето се реем вечно двама

и зная ще открием с теб кивота,

повярвай ми тъй мъничко остана,

да пренапишем пътя на живота.

Достатъчно е просто да те има,

духът ни общ в безкрая да пулсира,

за теб оставам вечната любима,

а ти за мен – посока във Всемира.

05.07.2020г.

Елица

На Жоро с много обич <3