Илюзията смърт...

 

 

 

 

Илюзията смърт...

 

А може би смъртта ни е илюзия,

безмерно наказание, тъга,

за тез които в костите се взират,

и дирижират с егото света.

 

И зная мама тихо се пробуди,

в една далечна приказна страна,

отхвърлила насаждани заблуди

спокойна заживя като звезда.

 

Тъгува само в дните си за мене,

разбра коя съм ала след дъха,

и все брои забързаното време

лекуващо в снагата ми Гласа.

 

А аз пристъпвам бавно, наблюдавам,

разлиствам се през сълзи и през смях,

ранена много пъти - падам, ставам,

във тъмна бездна сам сама изгрях.

 

Необратимо е! Промяна славна

тече през паралелите в нощта,

меридианите са с роля Главна

доброто те ще пазят във света.

 

Тъй който вярва в свойта звездна сила

и все напред го води Любовта,

отново със изгубена роднина

ще се прегърне някога в дъжда,

 

защото Бог орисва нова Вечност

за старият изгубен Рай,

разковниче е думата Човечност,

тя пренаписва Земния безкрай.

 

09.03.2024г.

Елица Бояджиева

 

На мама с много обич*

Размисли по Задушница

 

You Just have a little faith!...

 

Времето на сините мъгли...

 

 

Времето на сините мъгли...

 

Във времето на сините мъгли

до мрамора присядам и захлипвам,

отвъд ме гледа мама и мълчи,

погалва ме със нежност и притихвам.

 

"Герой си, дъще, и срази врага.

Неравна битка води ти със злото.

За теб копнее вятърно брега

в една страна - пазител на доброто.

 

Не те пречупи този път смъртта,

в небесното крилете ти изгряха,

ще грее силно твоята звезда,

планети твойта песен пак запяха.

 

Аз бях до теб и сила ти дарих,

пазител на душата ти любима,

от всички хули вятърно те скрих,

заклех те да пребъдеш неранима.

 

Дерзай, дете, и пътя извърви,

защото много спящи те очакват,

във твоите усмихнати следи

надеждите ни като стон потракват.

 

И зная, че ще дойде светъл час,

когато с тебе пак ще се прегърнем,

във костите ми ще налееш глас,

магично някак всички ще се върнем.

 

А после ще изгрее Вечността,

ще бъде вечен ден във необята

животът ще е с други правила

в история от светлина огрята."

 

Туй каза мама, после се стопи,

остави ме безмълвна да се взирам,

търкулнаха се бисерни сълзи,

а после продължих без да се спирам.

 

Преминала по моста се прибрах,

разбрах раздяла всъщност няма,

повярвах, че накрая оцелях

във шепите си рани много сбрала.

 

Към бъдното отправила очи,

ръце преплетох във молитва,

небето в мен се укроти -

една голяма болка стихва.

 

18.02.2023г.

Елица

 

На мама с много обич 

По Задушница

 

Често…

 

 

Често…

 

Аз често разговарям тихо с теб

и грешките от минало прощавам,

усещам твоя страх стаен навред,

опитвам се с любов да го стопявам.

 

Била съм друга някога, в преди,

наивна и добра, на вкус – горчива,

била съм войн във нечии очи

и битките съм водела щастлива.

 

Излъчвала съм само светлина,

сърцето ми е биело със нежност,

а моите магически крила

са пазили красивата ни вечност.

 

Но после всичко паднало във мрак,

огромната ни обич се смалила,

не си разбрала от небето знак

и моята съдба си разрушила.

 

Войната е на хиляди лета,

ковах във нея Божия повеля

и зная, че отново ще блестя,

спасение за всички ще намеря.

 

А прошката остава вътре в теб

стопли я във отвъдното дълбоко,

оставам вечен пламенен завет,

че Любовта вирее на високо.

 

24.11.2021г.

Елица

 

На мама