40...
Четиридесет препускащи
години
Пораснала съм времето
върви
Но спомените още в
мен напират
И още в мене времето
боли
Натрупах опит с
мислите за нея
И с тихата надежда за
звезди
Научих се и под дъжда
да пея
Да сипя обич в своите
следи
Не ме целунаха
безброй момчета
Заложих на приятели
добри
А хвърлена в
небесното монета
Предрече ми – душата
ще лети
Вървях така в зелено
тихо боса
Косите си раздиплях с
ветрове
И отговори търсех на
въпроса
Как да преборя всички
страхове
Тогава той внезапно
ме намери
И нарисува цветна любовта
В очите му очите ми
поспрели
Създадоха ключа за
вечността
Сега вървим ръцете си
преплели
На куп тегоби някак
си напук
И топлинка от
бъдещето взели
Се вслушваме в
домашния капчук
Ще сбъднем устрема на
милиони
Отново ще сме птици в
синева
По старите космически
закони
Безвремие ще властва
над света
А любовта ни огнена и
здрава
Ще е посока бряг и
тишина
Родена от магическа
жарава
С искрите си ще
пръска светлина
07.02.2017г.
Елица
*****
