Момчил…

Момчил…

Разбърквам със усмивка чая.

Неделя е, а аз не спя.

Една мечта държи в омая,

сърцето ми и мисълта.

Рисуват крачките ми водопади,

аз птица пак съм със крила,

запалени безбройни клади,

с копнеж усещам във кръвта.

Момчил се казваше героя,

изплува в моята душа,

той бе любов едничка моя,

далеч в Родопа планина.

Безстрашен, смел, стъбло и корен,

усмивка пареща в дъжда,

един безкраен нежен спомен,

от други славни времена.

За свободата той угасна,

ала остави в мен завет,

една звездичка с плам израсна,

небето даде ни ответ.

Отдавна беше. Днес сме други.

Сакрална песен ни зове.

Ще паднат, вярвай, куп заблуди,

на изток в равното поле.

И пак ще крачи свободата

с изправена докрай снага,

заслушай се във тишината –

отварям старата врата.

01.12.2019г.

Елица

******

Шепота на миналото…

Шепота на миналото…

Трептят във синьото звезди,

душата ми без глас пробуждат,

изпиват моите следи

и песента на вятър слушат.

А аз вървя сама в степта,

там зад гърба ми пее станът,

до мен е конят ми с крила,

а в мислите ми все е ханът.

Красив и достолепен мъж,

начупи моите окови

и ме превърна отведнъж,

в жена по своите закони.

Една любов се разгоря,

през времето далеч политна,

облече моята снага,

изгря в душата любопитна.

Дойдохме в новите земи

и много радост сътворихме,

това си спомням от преди,

ала и тежка дан платихме.

Куп спомени сега горят

и в тъмното с копнеж нашепват,

а мойте мисли се топят,

като светулки те потрепват.

Спасението ни зове,

свободен флагът ще се вее,

хей, нека преплетем ръце,

надеждата ще оцелее.

И някога в съдбовен час,

когато водопада стигнем,

ще преоткрием вътре в нас,

че всичко можем да постигнем….

Заедно!

27.11.2019г.

Елица

******