Свободна…
Сега е време просто за надежда,
за стъпки боси в есенна трева,
пътеката в безкрайното отвежда,
порастват ми невидими крила.
Кутията за спомени затварям
и тихо във небесното шептя,
на огънят от минало се сгрявам,
докато бавно сред звезди летя.
Пак вятърните мелници съзирам
и камъчета обли във река,
на слънцето със ритъма пулсирам,
по-силно и възторжено блестя.
Отключила безброй магични тайни
с една любов завързвам ветрове,
очите ми зелени и омайни
се плъзват по щастливи брегове.
Свободна съм. На пясъка изписвам
вълшебен знак за моето сърце
и някак си докрайно се разлиствам
във две обичащи до скъсване ръце.
Преплетени съдби и много нежност
по костите ми тичат във синхрон,
достигаме предела Вечност,
откъснали невидим светъл стон.
А там отвъд ни чака синевата
и скътаните ни в безвремие мечти,
отново ще пребъде светлината,
към нея водят нашите следи.
18.09.2019г.
Елица
