Поправени

 

 

Поправени

 

В солени капки по безбрежен път

следите ми изчезват разтопени,

преборила хилядолетен гнет,

косите ми се спускат уморени.

 

Държа ръката на обичан мъж

съединявам старите посоки,

поискам ли, превръщам се във дъжд

валящ спирално във реки дълбоки.

 

А друг път съм пак Северна звезда,

изгубен лъч на влюбени вселени,

блестя безмълвно тиха във нощта,

а в дните съм мечтите съкровени.

 

Прощавам на злодеите вини,

но после си отивам безвъзвратно,

нанесоха достатъчно щети

"приятели" по пътя на обратно.

 

Поправени са древните везни

свободен избор шепне в тишината,

а тайните остават зад стени,

в които има процеп светлината.

 

22.06.2025

Елица Бояджиева

 

 

*******

Пренаписване...

 

 

 

Песен 6

Пренаписване...

 

Някак си със теб ми е добре

и не защото вън вали и е студено,

защото просто аз от векове,

все търся нещо в минало отнето.

Внезапно го открих смирено в теб -

походката, гласът и още нещо,

остатъци от някакъв човек,

когото някога обичах грешно,

но не със оня грях зарит в пръстта,

а с другия - все водопадно нежен,

отблясъци далечни във нощта

на старата любов по път безбрежен.

Но днес е друго, ти си звездно нов -

безкрайно силен, смел, докрай разлистен,

животът тъй безмилостно суров

за всички знам, ще бъде пак пречистен.

А другия къде ли е... незнам.

Върви самотен някъде през бури,

копнее за забравения Рай,

отхвърлил бремето на ред заблуди.

Кога ще стигне, Бог ще отреди,

за да запеят звездни коловози,

към бъдното в забравени следи

мечтите ни отнасят еднорози.

 

И някой ден при синьото море,

отново фар вълшебен ще засвети,

обичано е моето сърце

от две вълшебни огнени комети.

 

09.10.2024г.

Елица

На Жоро

 

"Била ли си обичана преди

едва сега ще можеш да откриеш..."

Евтим Евтимов

 

*****

Щастливи четирима...

 

 

 

Щастливи четирима….

 

Измина пак поредната година

Борис шестнайсет вече навъртя,

и все така щастливи четирима,

ний тихо пренаписваме света.

 

Лекуват с обич трите ми момчета,

тъгата скрита в моите очи,

показват ми отново ред небета,

помагат ми да пея със лъчи.

 

Споделяме пътувания, радост,

понякога с досада ме корят,

те извор са на вечната ми младост,

в душата ми замислени блестят.

 

Строят мостове в земната реалност,

Борис е богатира, Дани – стълб,

понякога единствено в сакралност,

разбират, че ни свързва дълъг път.

 

А аз съм майка, но и войн пазител,

преборила заплахи, страхове,

семейството ни – вятърен вестител,

разгръща нови светли брегове.

 

На верните приятели –дузина,

с душите си ний все благодарим,

остава обичта ни неделима,

със нея този свят ще съхраним.

 

06.08.2024г.

Елица

 

 ***

 

Шахматни мисли...

 

 

"В шаха всички са приети. Това е страхотното в него. Можеш да бъдеш малко по-различен. Можеш да си чудак." /Хикару Накамура/

 

Шахматни мисли….

 

През времето вървя и наблюдавам,

далечна ми е много завистта,

невидимо за другите спасявам,

и грижа ме е даже за врага.

 

Играя шах, но без да обявявам,

за горделивите съм изпит – трън,

отивам си аз без да обяснявам,

от мене не остава даже звън.

 

Обичам да ме смятат за наивна,

за някакъв объркан електрон,

но знам за някого оставам свидна –

безкрайна вяра с вятърен синхрон.

 

Аз тихо следвам своята пътека,

преглътнала обиди и лъжи,

доброто търся винаги в човека,

чертаейки към бъдното следи.

 

Приятелите с мене са Дървото –

Пазител на Космическия глас,

и знаем, че сме заедно защото

промените са в общата ни власт.

 

Матиране не ни е нужно,

играта я играем във анфас,

отърсени от всичко чуждо,

извайваме живот със много страст.

 

А там накрая нейде на Земята,

се слива пак водата със небе,

запалва се за вечност светлината

от общото обичащо сърце.

 

30.07.2024г.

Елица

 *****

 

В Деня на приятелството

нека всички мои близки хора бъдат здрави!

 

 *

 

* 

*