Шепота на миналото…
Трептят във синьото звезди,
душата ми без глас пробуждат,
изпиват моите следи
и песента на вятър слушат.
А аз вървя сама в степта,
там зад гърба ми пее станът,
до мен е конят ми с крила,
а в мислите ми все е ханът.
Красив и достолепен мъж,
начупи моите окови
и ме превърна отведнъж,
в жена по своите закони.
Една любов се разгоря,
през времето далеч политна,
облече моята снага,
изгря в душата любопитна.
Дойдохме в новите земи
и много радост сътворихме,
това си спомням от преди,
ала и тежка дан платихме.
Куп спомени сега горят
и в тъмното с копнеж нашепват,
а мойте мисли се топят,
като светулки те потрепват.
Спасението ни зове,
свободен флагът ще се вее,
хей, нека преплетем ръце,
надеждата ще оцелее.
И някога в съдбовен час,
когато водопада стигнем,
ще преоткрием вътре в нас,
че всичко можем да постигнем….
Заедно!
27.11.2019г.
Елица
******
